Книга 1: Закона на Амнезията: Глава 17: С боси крака

"Големият проблем в западния свят, е че откъсва човека от природата. Той вижда природата като неодушевена, и не вижда нейната душа. Има самота, която идва от факта, че ние сме откъснати от природата, от звездите, от животните, от растенията, и от радостта, присъщи на естествения свят". Така казваше Джейми Самс, индианец хопи. Аборигени, Папуаси и Бушмени не казват нищо по-различно. Те ни виждат като мутанти, отделени от света. Земята е нашата живителна сила и откъсването на хората от нея е много опасно.

Това означава, поставяне на хората в състояние на фина смърт, един вид енергийна анемия, която може да причини много заболявания. Земята и дивата природа са живи и силни, и вибрациите им са хранителни. Американските индианци казват, че Земята е Уакан, което означава свещена. Австралийските аборигени я виждат като Вратата към Мечтите.

"Това, което прави пустинята толкова красива, е скрито в самата нея", казва Малкият принц на Екзюпери. Това, което прави природата, толкова силна, са вратите, скрити в нея, пътеките към другите земи.

Чакрите на Земята за геобиолозите и места за сила за Нагуалите.

Народите с шамански традиции, съхраняват знанията за фините енергии, протичащи през тялото на Земята. Те знаят къде да намерят потоците, където свещената енергия се влива. Те знаят как да избягват местата, където енергията е вредна. Ето защо тяхната култура е на по-високо ниво от нашите. Боси, за да чувстват и най-леките колебания във фините потоци, аборигените изпяват своите свещенни пътеки. Боси във всеки сезон. Мокасините на индианците и сандалите на монасите имат свещена причина. Енергийна причина.

Това е перфектното познаване на тези фините енергии, които позволяват на средновековните посветени да издигат паметници, които не носят вреди. Те наистина се установили, че Космо-телуровата активност, генерира вредни остатъци. Днес, гео-биолозите ги преоткриват, като ги наричат ​​Хартман мрежи, или Х решетки. За да се отърват от тях, и да създадат благоприятни условия за духовното ни израстване, строителите на катедрали са направили Фарадей клетки, където живи камъни улавят всяка вредна радиация.

Резултатът лесно може да се провери: много католици ще ви кажат, че готическите катедрали или римски църкви са много по-добри от новите религиозни сгради. Никаква изненада: първите са били построени, за да постигнат резултат. Тази свещена наука е изкуство и начин на живот за посветените. От 15-ти век насам, вътрешното знание за свещеното строителство е изгубено. Ние сме все още в очакване на завръщането му. Но с построяването на новата подземена базилика в Лурд или катедралата Еври във Франция, католическите свещеници доказват, че работят за Антихриста!

В римските църкви, Х мрежите са отблъснати в дебели стени, и така са изведени навън. Но това често е създавало зона с висока концентрация на отрицателна енергия, точно извън стените. За да използват тази енергия, римските посветени са строили гробища около църквата, и по този начин негативността около църквата е държала тези енергии отвън. В готическите катедрали, мрежите са засмукани в трезорите им и разчленени чрез разпръскване: чрез розови камъни, капитали или гаргойлни скулптури.

Нищо не е чисто декоративно в свещеното строителство, всеки архитектурен елемент има своя гео-биологична функция. И това не му пречи да бъде красиво изработен. Наосите на тавана, дават на вярващите бяла светлина. Така спиралата на лабиринта, който често краси подовата настилка има своя собствена енергийна функция, която се чувства от преминаващите върху нея. Това изкуство на свещено строителство внезапно се появява в западните земи през 11 век. Но откъде е дошло?

Дошло е от преди много много време. Преди най-малко четири или пет хилядолетия. Дошло е от строителите на мегалитите. Онези, които са поставяли долмени, пирамиди и гигантски стени. Древните богове. Атлантите ...

Духът се придвижва където и когато си иска. През какъв мистериозен времеви лабиринт това знание, изчезнало за десет или дванадесет хилядолетия, отново изплува в Европа през 11-ти век? Някога, Космо-телуричните течения са текли по целия свят чрез големи потоци. Те са коридорите на силата, около 30 мили широки, движещи се по оста изток-запад, наречени Свещените Потоци. Могъщи реки от енергия, тези потоци са канализирани чрез мрежи от изправени камъни.

Истински игли за акупунктура на Земята, те за съжаление са почти напълно изчезнали. След потопа, тези потоци са загубили интензивността си, но са все още активни. В Средновековието, посветените са взели впредвид тези потоци, когато са строяли катедралите. Техните кули формират релета и превключватели за енергия. Всеки път, когато е било възможно, те построяват криптата над долмен, защото те са имали същата наука за енергията, като строителите на мегалитите.

Днес, гео-биолозите, са възкръснали тази стара практика на чародеите. От наблюденията им, енергията, която тече в свещените потоци е доста забележима и записваема реалност. Много по-чести и по-малко благоприятни от свещените потоци, Хартман мрежите са остатъци от Космо-телуризма. Те образуват здрава енергийна мрежа, с разположение юг-север и запад-изток. Тази мрежа от мрежи покрива цялата планета, включително и океаните. Клетките й, могат да варират в зависимост от тяхното местоположение.

Но нека погледнем възгледите на мейнстрийм науката: Гео-биологията е езотеричното проучване на всички влияния на околната среда върху живите същества, включително вълните, свързани с магнитните и електрически полета, подземни течения, метални мрежи, геоложки грешки и др. Тя ясно се различава от своя съименник, научната гео-биология, клон на палеонтологията, занимаваща се с естествената история.

"Някои хора я виждат като област за ирационално проучване, и следователно, тя често се отъждествява с набор от убеждения. Тя се опитва наистина да изследва връзката между мястото и живота, чрез един различен поглед, от този на точните науки". Разбира се, преобладаващата догма, не може да разбере тази материя, запазена за чувствителните хора; но ироничното е, че мейнстрийм науката критикува предполагаемите вярвания, и в същото време се съгласява с делириумите на Дарвин, без да й мигне окото!

Възгледът на много гео-биологисти е близък до този на Атлантите. Племето Яномани приема съвсем спонатанно тази гледна точка, почти инстиктивно. Атлантите също са я имали, по по-рационален начин. Свещената Земя, това е името на нашата планета. Тя бди над нас от толкова дълго време, а може би дори по-дълго, не заслужава ли и тя да се погрижим за нея, поне малко? Светлината е толкова прекрасна, че ми се ще да вярвам, че всичко може да бъде по-добре.