Книга 1: Закона на Амнезията, Глава 9: Златната епоха

Някои легенди напомнят, че светлината от зората на човечеството, е по-добра в сравнение с други такива. Някои много талантливи илюстратори, са знаели как да впрегнат и да опишат тези красиви светлини.

Крита Юга

Шиваистката традиция на Четири Юга/Епохи, описва човечеството чрез последователни цикли, наричани също Маха-Юги. Всеки цикъл е с дължина 60 000 години, и се състои от четири последователни юги/епохи: Крита Юга, Трета Юга, Двапара юга, и накрая, сегашната епоха, Кали Юга. Четирите юги напомнят на четирите възрастови групи от древна Гърция, а понякога имат и същите имена (златна, сребърна, бронзова и железна), също така ги намираме и в антична Персия, което предлага един и същ произход.

Дори техния ред предизвиква спад, потвърдено от тяхната дължина, всяка възрастова група е половината от дължината на предишната. Така Златната епоха е с дължина 32 000 години, Сребърната 16 000 години, Бронзовата 8000 години, и накрая Желязната Епоха е само 4000 години. Те са по-къси и по-къси, защото е по-трудно и по-трудно да са понесат. Така или иначе, истинската дължина на един цикъл варира много в зависимост от авторите: някои индуски мъдреци, говорят за стотици хиляди години, и дори милиони години, за един цикъл.

Цикли по 60 000 години

Настоящата оценка, 60 000 години за цял цикъл, бе предложена от френския индианист Ален Данело, който намира тези числа в старата традиция Шивайте. Но той акцентира върху факта, че тези цифри, като всички други, са само индикативна стойност. Като всяка антична цивилизация, ведическата традиция, споменава за много и невероятно огромни периоди от време. Те сочат екстремната древност на нашия вид, и невероятната дължина от нашата история. Но датациите се развиват по-бързо, отколкото теориите ...

Роден през 1907 г. в Ньоли-сюр-Сен, близо до Париж, Ален Данело, индианист и музиколог-изследовател, пътува из Индия изучавйки санскрит и хинди езици, както и индуска философия и теология. Той превежда писанията на известния сансиаси Свами Карпатри, който го посвещава в ритуалите на Шивайте хундизма. Данело почина в Италия през 1994 година. Но той ни остави няколко важни есета, където показва вътрешната визия на Шиваизма, вероятно една от по-древните религии на света.

Как е изглеждал животът по време на златната епоха? Можем да си представим, гледайки последните така наречени "примитивни" народи, които все още живеят в Австралия и африканските пустини, в девствените гори в Амазония, Индонезия и Нова Гвинея. Наследниците на златната епоха уважават Майката Земя. Те не оставят незаличими следи. Не градят огромни стени. Дали тези хора живеят като в Едем? Някои антрополози смятат така, но това е съмнително. Ами, ако хората от Крита Юга са много по-различни от нашите диваци?

Златните оръжия

Да кажем истината, колкото по-назад се връщаме във времето, толкова по-висок е коефициента на развитие, показват археологическите открития. Но изглежда никой не забелязва това. И всички антрополози все още вярват в мита за напредъка. Така в книгата "Махабхарата", която описва времето на Сребърната епоха, Арджуна се срещна с бог от Златната епоха, Шива, който му дава "Пасупата", оръжие за масово унищожение, чиито ефекти са подобни на тези на атомната бомба. Златната епоха ли каза?

За древните гърци, Златната епоха идва след сътворението на човека, докато Кронос, богът на времето, е царувал над небето и земята: това е време на невинност, справедливост, благоденствие и щастие. На Земята е имало вечна пролет, полетата са давали реколта без обработка, хората са живели почти вечно и са умирали без болка, заспивайки завинаги. В книгата си "Теогония", Хезиод описва този изгубен Едем, с искрен акцент на несъмнена носталгия.

За Юнг, Златната епоха е архетип, и показва универсалната мечтателна пророда на човека. Може би Юнг, заключва прибързано по този въпрос: според по-голямата част от митологиите, Златната епоха е реалност.

Във всички аспекти, царуването на Кронос, първата епоха на човечеството, е време на изобилие и добродетел: "В отсъствието на всякакви застъпници на закона, спонтанно, без какъвто и да е закон, добросъвестността и честността са навсякъде .(...) самата Земя, свободна от всяко ограничение, нестрадаща от нанесени от селското стопанство щети, дарява всички плодове с удоволствие."
И все пак, Кронос е кръвожадно чудовище, който поглъща собствените си деца! Ако той е бил такъв кървав тиранин, защо ние чувстваме тези сладки аромати на хармония и сладост от живота, едно наистина спокойно място?

Това е основният парадокс на Едем. Такова хубаво място за боговете, такова лошо място за хората.

Един ден, Кронос бил хвърлен в тартарската тъмнина, и Зевс става Бог на Боговете, новият владетел на този свят. Сребърната епоха започва, както и упадъка.