Книга 1: Закона на Амнезията, Глава 7: Древни Митове

Диво мислене за Клод Леви-Строс, следа от минали загадки за Мирча Елиаде, магическо огледало за Имануел Великовски, митологиите продължават да ни поставят въпроси. Под странния им външен вид, тези малко вероятни хроники се доказват една друга.

Митовете са история преди историята

Бидейки вечни, митологиите ни напомнят за един различен свят, който в същото време е и доста познат. Бидейки ефективни, те привличат тези, които могат да вярват или да не вярват в тях. Бидейки истински, те говорят за магически епохи, преди нашата. Често се превеждат на различни езици, най-вече от уста на уста, те са взели цветовете на всички култури, но са запазили чистотата на произхода си. Освен тези малки различия, всички митове говорят за едно и също, те ни разказват същата история, което несъмнено ги доказва.

Някои митове, написани в различни времена в миналото, стават "учредителните" стихове на древните култури и свещенните книги на различните религии. След хилядолетия на устно предаване, написването им, ги е увековечило завинаги да принадлежат към това специфично време. Затова те са били трансформирани в постоянни догми. Други митове, по-многобройни, са разпространявани устно под формата на приказки и популярни песни. Това лошо отношение към митовете, довежда до разказването им от пияници по баровете, танцьори по улиците и работници на полето.

При такъв занемарен вид, какво може да е останало от оригиналната тайна? Колкото и невероятно да е, промените, които те са изстрадали от нараняванията на времето не са ги променили значително. Очевидно първоначалното им послание е достатъчно мощно, за да ги защити и да ги спаси. Тези популярни приказки, тези легенди, тихо са се запазили в нашето колективно подсъзнание. Тяхното ехо е в литературата, операта, изкуството, киното и комиксите. И понеже са много тънки, не могат дори да бъдат видяни на пръв поглед.
Играейки си с децата, ние невинно повтаряме тези древни стихове, които всички деца харесват.

Те формират основата на световната ни култура, те я обогатяват и разкрасяват. Определено ненаивни, тези човешки митове представляват най-високата степен на науката и познанието, които човешката природа, може някога да има.

Когато стар човек умре....

Митовете са твърде перфектни истории, за да са се родили сами, без намерение или автор. За да напишат всички митични истории, някои мъдреци са записали повечето от техните знания, в тези лесно запомнящи се басни. Така мъдреците изпращат това знание напред във времето, надявайки се, че то ще бъде намерено някой ден. Всички те разказват само една история, нашата. Те са най-ценното наследство от древните богове.

За да завършим наследството, тези легенди трябва да бъдат съчетани в една. Знанието в тях трябва да се обедини за да можем да си спомним за времето, когато гиганти са ходили по Земята, когато атомни бомби са избухвали, когато титаните са размахвали брадви на Земята. Да си спомним тези изгубени времена, когато Господарите на Светкавиците са строили гигантски храмове, и които са бъли кръстени с огън от небето и вода от мълниите, което ги е направило истински богове.

... Библиотеката изчезва

Ще ги последваме ли по гигантските им стъпки? Ще потреперим ли пред тяхната сила? Ще се изправим ли пред величието на техните постижения. Когато за първи път започва приключението, свидетел е живял. За да може след това да нашепва в ушите ни. Има толкова много ябълки в градината на знанието, толкова много златни плодове, които чакат човека да ги откъсне. Нека да изкопаем кладенци в огромната дълбина на миналото. И рано или късно истината ще излезе от тях.

Обратно към детството на човечеството

Детските спомени на всеки един от нас и на цялата ни раса, легендите и приказките са създадени, за да накарат света да се събуди. Приказна вселена, по-благородна и по-приятна, отколкото нашата, където сме атакували тролове и гноми, живели сме с небесни елфи и феи. Нашият загубен рай, неоценим източник. Определено това не са басни, а по-скоро крипти, където се крие нашето минало.

Ние трябва да дешифрираме изопаченото ни, забравено минало. Наистина е трудно да останем верни на това днес, да избягаме от матрицата, да отхвърлим програмираните мечти от Холивуд и други места. Все по-трудно става да се противопоставим на голямата лавина на напредъка. Но и по-лесно. В градовете става по-трудно. В провинцията, става по-лесно от ден на ден, от час на час. Всеки гражданин трябва ежедневно, през лятото и зимата, да походи поне няколко крачки, бос по Свещената Земя. Монасите са го правили, по уважителни причини.

Свещената наука

И преди всичко, имаме митовете. Бившите богове са ни дали свещена наука с тях. Фантастично приключение, където виртуалните реалности се разпространяват, изпълвайки ни с чудеса. Те също ни учат, митовете са уроци по история. Те говорят за нас, за това какво е бил човека, за това какъв вид сме били, преди много време. И за това, което сме били в този живот, когато сме били деца.

Както всеки знае, детето естествено се разбира добре с други малки хора. Успокояващо е за едно дете да намери други малки същества; на тази възраст, спомените за омагьосания свят не са напълно забравени. До три години, децата имат психически сили. За щастие, те не ги използват много често. С течение на времето, образованието, което ние мислим, че им даваме, разрушава тяхната магическа връзка със света. Училището атрофира техните сили, запазващи се само в някои талантливи деца, артисти или мечтатели. Някои деца, които все още използват дясното полукълбо на мозъка си.

"Не е важно дали
 вярваме или не,
важното е да питаме
повечето въпроси."
Бернар Вербер