Книга 1: Закона на Амнезията: Глава 20: Нищо не сме забравили

"Виждаш ли, аз не съм забравил", пееше Ив Монтан. "Нищо не сме забравили, просто сме свикнали да мислим, че сме забравили, това е всичко" отговаря Жак Брел. "С течение на времето, всичко ще отмине", заключава Лео Фере.

Законът на амнезията изтрива всичко, но ние просто трябва да достъпим обратно базата данни. Всяко живо събитие е записано вътре завинаги.

Амнезията ни е само привидна. Лош навик, който създава подвеждаща картина. Всички наши дела и действия, са складирани завинаги в нашето подсъзнание. За да изкопаем изгубените спомени, от които се нуждаем, древни техники са на разположение, като рекапитулация на нагуала. Нагуалът е непознатото, според Кастанеда. В същото време, нагуала е начин да проучим "безкрайността". Начин да си спомним нашето раждане. Нашите минали  животи са достъпни,  и спомняйки си ще отворим пътя към светло бъдеще.

Това генетична памет ли е?

Или просто отскачаме до записите на Акаша?

В речника на Кастанеда и мексиканските шамани, нагуал е ключовата дума, която отваря много заключени врати. Първо, нагуал е вожд на магьосниците или шаманските кланове. Той притежава вродено качество, което го прави нагуал, и магьосниците от неговия клан могат да видят това. Вътрешната му светлина, му позволява да избяга от натиска на тази реалност. Той много лесно влиза в така наречената "лява страна", в психическо състояние на алфа вълна (или астрална вълна, и двата етикета са еквивалентни). Той също така може да вземе и други магьосници със себе си там.

Тази необичайна реалност се нарича също нагуал. Тази светлинна страна на нашето съзнание, или по-скоро, огромна група на съзнания, наречена "лявата страна", която използва дясното полукълбо на мозъка. Лявото полукълбо, това на разума и логиката, се нарича Тонал. Всеки знае всичко за него. В действителност, ние не знаем почти нищо за Нагуала, в нашия западен, "цивилизован" свят,  изпълнен с причини и съмнения. Когато някой ви каже "Това е невъзможно", вие се очаква да повярвате, и така това става истина.

Светът зависи от Вас

Светът е такъв, какъвто искаме да бъде. Или по-точно такъв, какъвто нашите условности, искат да бъде. Другия свят, истинския, безкрайния, е нагуал. Абсолютно приключение и абсолютно правило. Хоризонта на черните дупки ние наричаме другия свят: другите паралелни вселени. Посещаването на тези светове, поне на петте постижими свята и подготовката приживе на маршрута до тези безкрайни светове, това е Нагуала.

Нагуал не е шаман. В племенните общества, шамана е лечител, баяч. Той има специални сили, като да вижда невидимото, мъртвото или бъдещето. За мен, шаманът е магьосник, като Нагуала. Но в някои от западните страни, магиите винаги са се свързвали с тъмната страна. И все пак съществуват бели магьосници, като Гандалф. И бели вещици също, ние ги наричаме феи. В старите времена, магьосниците са били чародеи, като Мерлин.

И дори преди това, Галите ги наричали друиди. И ако отидем по-далеч, ние стигаме до време, когато всеки мъж е бил магьосник, а всяка жена фея. Спомнете си времето, когато всемогъщите мъже и жени са имали постоянен достъп до записите на Акаша. "Беше време, време на невинност" пяха Саймън и Гарфънкъл. Светлината е дошла от светлината, духа е летял над водите и е живял по върховете. И двойките са се женили в небето.

Какво, по дяволите, се случи с нас?

Най-добре отидете и вижте. Паметта е вътрешно цвете: "Погледете в себе си." Опитайте. Но малко по-дълбоко, както казва Джанис. Несъзнаваното е изумрудено езеро, където всички изгубени спомени от потъналите светове спят. В този тъмен здрач: Ние не само достигаме до паметта на нашите предишни животи, ние можем да достигнем до всяка част, всеки момент от миналото. За да видим великите същества, които са живели в онези древни времена, в зората на човечеството, когато времето, небето и земята са били съвсем различни.

Ако феникса иска да възкръсне от пепелта, той трябва първо да скочи в огъня. "Ако искате да избягате от пламъците на Ада, трябва да преминете през най-сините пламъци." Този, който иска възраждане, първо трябва да мине през скритата страна на болката. За да погледне от друга гледна точка. Човечеството не е торба със стъклени топчета, където всяко топче е независимо от останалите. Нито свят на "Аз" индивидуалисти или затворен като монада. Какво е мондата? Идеята идва от Лайбниц.

В капан на себе си

За Лайбниц, всеки човек е заключен в една сфера, лишен от всякакъв контакт с външния свят. Тези слепи и глухи сфери, той нарича монади. Всяка монада изглежда вижда нещата, говори с хората, слуша звукозаписи, но нищо от това не идва отвън, това е чист продукт на въображението. Такава идея е дразнеща, защото нищо не може да спре това. Малко като мита в Матрицата, един вечен капан! И много болезнен, най-вече защото няма начин за нас, да докажем, че не е реален.

В неговата Монадология, Лайбниц обяснява: "Няма начин да се обясни как една монада може да бъде вътрешно променена от което и да е друго същество, защото не можем да транспонираме нищо там. Монадите нямат прозорци, през които нещо може да влиза и излиза." Така че определено е невъзможно да се обмени нещо с външния свят. Истинска и неоспорима система. Как можем да докажем наистина, че външният свят не е илюзия? "Нашите сетива ни мамят", казва Рене Декарт. Негов ученик докара съмнението до неговите екстремни граници.

Но животът е различен. Човешките същества не са монади. Нито 3D парчета на холографска мозайка. Ние по-скоро сме компоненти на огромна жива мрежа, в която всички ние сме свързани помежду си, като клетките на един организъм. Но ние сме забравили това. И не ни пука. Защото монетарното обществото ни е дало най-силното си оръжие: егоизма. Всеки за себе си, ние постоянно консумираме, вместо да споделяме. И докато ние се бием един с друг, хора с власт ни лишават от нашия основен продукт, нашата душа.

"Разделиш ли ги, ще ги управляваш", казва Макиавели, и с това мото, той създава първия принцип на своята управляваща наука. Това е мотото на религиите. Страхувайте се, управници и крале, ние, хората идваме. Каквото и да правим, нещата се променят. В по-древни времена, ние бяхме обединени, покрити с плащ от любов и знание. Няма значение, че сме забравили това, технологиите, създават нов плащ - Интернет. Духът на Гея също е вътре в него.

С времето те се променят