Книга 5: Огънят на боговете: Глава 5: Врил енергията

Атлантите и техните съседи усвоили много науки, за които ние не знаем нищо или много малко. Чрез изучаване на ултра и инфразвукови диапазони, те открили антигравитацията.

През целия си живот, те изследвали силите на ума над материята. Те открили гео-енергията или Врил енергията. Контрола върху гравитацията, позволил на атлантите да извършат немислим подвиг: Атлас и семейството му, щели да изправят оста на Земята, за да произвеждат повече енергия. Мега-цивилизацията, предшествала нашата, е използвала няколко вида енергия. Електроенергията, произведена от Земята, разгледана като гигантско динамо, се нарича гео-енергия или Врил енергия.

Това е основният източник на енергия, използван от "бившите богове". Тази само-произведена Врил, циркулира по цялото земно кълбо, чрез големи потоци. Атлантските "бивши богове", са работили с тези потоци по същия начин, както и техните потомци, хилядолетия по-късно, с мълниите. Гео енергията е била хваната от пирамидите, разпределена от храмове или кръгове от камък, канализирана чрез водни тръби и поляризирана чрез изправени камъни, които келтите наричат "менхири".
Понякога менхирите се били заменени с редове от колони или статуи, които ние наричаме по стечение на обстоятелствата, Атланти.

Докато Земята е била в еклиптичната равнина, тя е била в златната епоха. Рая на Земята. Вечната пролет създала изобилие от хранителни ресурси, това е дългия период на ловците-събирачи. А относно енергията, изправянето на оста на Земята, има друга важна последица: нашата планета не е създавала мълнии. Вместо това, тя създала стабилна електро-магнитна енергия, по-фина, която все още циркулира в днешно време в свещените потоци, добре познати на гео-биолозите.

Означава ли това, че не е имало бури, когато планетата е била изправена? Имануел Великовски разказва за невероятна буря, която се разразила между Земята и Венера, когато те се докоснали една друга. Този епизод може да се окаже причината за наклона на оста на Земята. Тогава огромната буря, която събира двете сфери, би била бащата на всички бури ... Наклонената Земя изпитва триене, следователно и мълнии. Орто-ориентираната Земята не изпитва триене, и поради това липсват мълнии.

Можем да чуем дрънканиците на метеоролозите, за тях мълниите изобщо не са свързани с оста на земята или еклиптичната равнина. Ние знаем, че мълнията е електроенергия, произведена в големи облаци, наречени купести, в зависимост от температурата и поляризацията. Но тези условия не са основната причина. Не е имало купести облаци, когато нашата планета е била орто-ориентирана. Можем лесно да си представим, че различните електромагнитни условия, генерират различни поляризации, и по този начин различна климатология.

Но уви! Бидейки сега магнит с гигантска мощ, нашата планета започва да привлича различни небесни обекти. И се случило това, което е трябвало да се случи: астрален сблъсък разбалансира земното кълбо, карайки Земята да се завърти на 180°, а оста й възстановява наклона си. Основния остров на Атлантида е бил унищожен, но много от атлантите от Америка, успели да избягат от катастрофата. Производството на Врил става недостатъчно, а електроцентралите са адаптирани към енергията на мълниите ...

Въпреки това, Врил енергията не изчезва. От съществено значение е, че тя се разпространява навсякъде. Текущия език непрекъснато показва присъствието й: добрите вибрации през 70-те години на миналия век, не определят нищо друго, когато енергията "протича добре" с някого, то е, защото ние сме "на една вълна", привлечения човек оказва върху хората също привличане, подобно на това, упражнявано от магнит върху железни стружки, и любящото сърце реагира като намагнетизиран метал.

Врил е в природата на нервните импулси, които преминават през тялото ни. Това е един от езиците, на който Майката Земя ни говори. За да го усетим, ние имаме стъпалата на краката си, което е най-подходящ фин орган. Ходенето бос върху свещената земя, което първите народи са познавали, ги е зареждало с фина енергия, без която всяко живо същество бавно ще изсъхне и умре. Монасите, във времето, когато те все още са чувствали вибрациите на живота, не са носили нищо друго, освен джапанки и сандали с тънки подметки, които ги предпазвали от студа на средновековните плочки, без да ги лишават от добрите вибрации, които могат да се почувстват в римските крипти или готически катедрали.