Книга 2: Бившите Богове: Глава 29: Сага за Един

Неолитната революция започва в Шумер, в този малък плодороден полумесец, наречен Месопотамия.

Малко места на тази планета са били идентифицирани като източници на цивилизация. От другата страна на Атлантическия океан, имаме Мезоамерика. В Средиземноморския район, имаме Месопотамия. Невероятен брой цивилизации са успели в Близкия изток, като най-забележителната от тях е Шумер.

Близкия изток е свидетел на много древни цивилизации, с най-старите известни градове: Асирия, Урук, Ур, Вавилон, Гьобекли Тепе, Чаталхьоюк и подземните градове на Кападокия, наред с други обекти. Нашата цивилизация е направила първия си полет в плодородния полумесец между реките Тигър и Ефрат, които напояват двете Месопотамии. Тази страна "между две реки" на север е плато, дъждовен район, а на юг, регион с равнини, където е необходимо напояване.

Плодородния полумесец е област, където напояване не е необходимо: мокро е, посевите лесно растат. Това включва района, който се намира на юг от Месопотамия, където сушата прави напояването необходимо. Именно там настъпила Неолитната революция, преди 12 000 години.
Терминът "Месопотамия" ​​се отнася към древната история, този регион е заеман от цивилизаци до последния век пр.н.е. или шест века преди мюсюлманската ера.

В Шумер, имало планински район, наречен Карсаг, "укрепеното плато". Имало и поливна низина, наречена Един, "равнината". В тази "равнина" зараждащото се човечество е било оставено от техните създатели, Ануна, които са някои от бившите богове. Хуманоидния добитък наистина е бил по-близо до добитък, отколкото до съвременните хора. Въпреки че ... ако погледнем днес някои малоумници нео-фашисти, започваме да се съмняваме дали изобщо е имало някакъв прогрес от тогава. Както и да е, хората са били създадени от "псевдо-богове", които изобщо не са били подобни на Бог, както ние го разбирамме днес.

Те са просто човешки същества като нас, но много развити. Технократи, учени, космонавти, инженери, генетици, заобиколени от стопански двор от човешки новородени.

Те са оформили техните генетични лаборатории, всички по един и същи модел: с краткотрайни специализации, съобразени от бъдещите дейности на техния човешки добитък, а също така и с много ограничения и недостатъци, така, както е планирано от фалшивите богове. В техните очи, хората са добитък, по-близо до Бонобо, отколкото до тях самите. Това са "боговете", които са ни направили, обичащи пренебрежението и презрението. Повлияни от тяхното презрение, ние сме разработили с нашите религии, идиотския расизъм, който дава живот на нео нацистите. И в такива моменти ние виждаме, че човешкия вид е провал.

Независимо от това, съвременният човек е излязъл извън техните тесни планове. Науката, знаем, се развива много добре, без съвест. Хората могат да изградят устойчиви империи, базирани на гнили принципи като например изолация, алчност, презрение, расизъм, сексизъм и варварство. Нашата история, истинската история, е с впечатляваща дължина, но какво ги интересува историците? Официалната история, която те ни учат, е много по-кратка. Въпреки краткостта си обаче, тя илюстрира, че корумпирани и долни империи, се задържат повече, отколкото тези, които се основават на любов, споделяне и зачитане на различията.

След нашето начало, както описват Асирийските плочки, какво се случва в Един? Наличието на човека датира от праисторически времена, около 9000 пр.н.е.. В Неолита, около 7000 пр.н.е., керамиката се появява за първи път. Появяват се също и ясни признаци за ранно опитомяване на животни и растения: първо появяване на селското стопанство около 10 000 пр.н.е. в Египет, след това 8000 пр.н.е. в Шумер, където използването на тухла за първи път, демонстрира наличието на селски живот ... За първи път? Това е съмнително ...

За първи път е само за онези, които невинно признават фалшивото датиране на циклопските градове, на пирамидите в Гиза и на други мегалитни стени, които са много по-стари.

Към 6000 пр.н.е., ние причисляваме също използването на мед, използването на напояване в селското стопанство, появата на пломби, печати, стенописи, керамики, боядисани, изрязани или украсени, както и първите светилища и широкото използване на тухлата. Първите глинени тухли са просто сушени на слънце. След това има три последователни различни видове: Хасуна (5800 пр.н.е. - 5500 пр.н.е.), Самара (5600 пр.н.е. - 5000 пр.н.е.) и Халаф (5500 пр.н.е. - 4700 пр.н.е.). Имайте предвид, че датирането, дадено тук, представлява официалната гледна точка на историците и археолозите. Това датиране в крайна сметка е предмет на сериозно съмнение.

По време на тази епоха, човека е все още много примитивен, въпреки следите, които цивилизацията остава парадоксално.

След това идват две фази, в които процесът на социалната сложност се увеличава, докато се стигне до конституциите на реални държави, след това и създаването на първата форма на писане, което оставя Месопотамия в историята: в градовете Обейд и Урук. Забележете, че Урук е града на легендарния Гилгамеш, който обявява себе си за първия цар на хората, което означава, че преди него, само бившите богове са управлявали. Историческият период започва в Месопотамия около 3400 пр.н.е., когато е създадена писмеността.

След царуването на цар Гилгамеш и неговото безсмислено търсене на безсмъртието, идва краят на Златната Епоха. Историята, след това свидетелства за появата на градове-държави в Долна Месопотамия.

Писмеността се развива, но текстовете, написани по това време, все още са трудни за интерпретиране, а те са само документи и лексикални списъци, които не ни казват нищо за историята на събитията. От средата на третото хилядолетие, ние сме информирани за събитията, основно чрез архивите в Лагаш и Асирийските плочки. На второ място е господството на Акад, където цар Саргон слага край на периода на градовете-държави, като ги обединява в истинска империя.

Нео-шумери (2180 пр.н.е. - 2004 пр.н.е.): Империята на Акад се срива, заради бунтове и нападения от "варварските" народи. Шумерските градове-държави възстановяват своята независимост, преди да бъдат обединени от царете, основатели на третата династия на Ур.
Аморити (2004 пр.н.е. - 1595 пр.н.е.): Царството на Ур се срива около 2000 пр.н.е., когато различни царства споделят Месопотамия. Вавилон идва за да доминира над целия регион по време на царуването на Хамураби до превземането на града от хетейците около 1595 пр.н.е.

Касити (1595 пр.н.е. - 1080 пр.н.е.): новата династия доминира във Вавилон в продължение на повече от четири века. Периодът завършва със сериозна криза и нахлуването на сирийците.
Нео-асирийци (911 пр.н.е. - 609 пр.н.е.): асирийците възстановяват силите си и тяхната империя доминира над целия Близък изток.
Нео-Вавилонци (625 пр.н.е. - 539 пр.н.е.): Вавилонците възвръщат властта си над нео-асирийската империя, особено чрез действията на Навуходоносор II.
Ахеменидци (539 пр.н.е. - 331 пр.н.е.): Месопотамия е под господството на Иран, период на голям просперитет.

Селевкиди (331 пр.н.е. - 140 пр.н.е.): Ахеменидската персийската империя пада под ударите на Александър Велики.
Парти (140 пр.н.е. - 224 сл.н.е.): След много дискусии, партите изгонват селевкидите от Месопотамия.
Въпреки всички тези опасности, в този период е написана историята на несравними богатства. Имайте предвид, че по време на същия период, Неолита е достатъчен, за да опише историята на шестоъгълника, до пристигането на келтите и галите към 600 пр.н.е. Преди това нищо забележително, защото липсата на писменост не позволява хроники.

Това не означава, че преди келтските популации не са напреднали. Просто се отбелязва липсата на укрепления около неолитните села. Няма защити, няма войни. Неолитните хора са живели мирно и щастливо чрез лов, събиране и риболов за десетки хиляди години. Ако ние не знаем нищо за тяхната история, това е, защото тези щастливи хора не са записвали. Какъв контраст, с воина и завоевател, който завзема Близкия Изток по това време!

Тези времена на богатство, могат само да засилят имиджа на основаването на цивилизациите Един. В опит да нагласят легендите с историята, нашите историци биха причислили сътворението на човека на Ануна, в зората на неолита, около 10 000 пр.н.е.
Малък проблем: присъствието на човека е удостоверено в Африка, много преди това. Следователно ние трябва да заключим, че Ануна не са създали човека. А и как биха могли, след като те са хора също?

Те просто си вършат мръсните малки генетични манипулации върху раса, която вече съществува: създават тяхна собствена, която също е и наша. И после, ние се чудим защо и как нещата са се развили така, със стадото от човешки животни, които те създали. Обичайният отговор е, че те са дошли от другаде, от далечните звезди. Ако това беше вярно, човешкия вид щеше да датира от този период. Възрастта на нашия вид датира от стотици милиони години.

Още едно доказателство, че нашите псевдо-творци са предимно големи плямпачи.
По този начин, Раел е или тесногръд човек, или е лъжец.