Книга 2: Бившите Богове: Глава 31: Роб или Бог?

Дали сме деца на Светлината или деца на праха? По някаква причина, Библията казва и двете. Много от фактите, разказани в Библията са противоречиви. Тя е просто копие на много по-стари легенди като шумерския Генезис, например.

Генезиса на Библията, както и Шумерския Генезис разказват една и съща история. Една странна и ужасна история. Нашата. Има всички основания да вярваме, че тя не е измислица. Тъжно е да се каже, но ние сме родени роби. Нашият вид е създаден, за да облекчи недостига от работна ръка. Генетиците са ни дарили с генетично програмиране, което да ни накара да обичаме работата. Те дори са създали седем човешки прототипа, които генетично са адаптирани към бъдещата си работа. В крайна сметка, Олдъс Хъксли не е измислил дори и един детайл в неговия "Смел Нов Свят".

Този смел нов свят, евгеничен и планиран, Хъксли го вима за бъдещето. Кой знае? Ако не друго, това е един ужасен спомен за миналото. Ужасно бреме, което ние все още несъзнателно носим ...

Това е, което сме били, човешки машини, работници, едва ли не просто цифри в един списък. "Работете за боговете, добри момчета, добри момичета! Виждате ли колко е хубаво чувството да продадете душата си за тези, които обичате!" Човешката раса, през всички времена, често е била манипулирана, не от богове, а от лоши господари. Мога да видя, че това не е свършило още!

Тези псевдо-богове са изключени от Източника, както говорят индианските или шивайските традиции. Те са барони на индустрията и търговията, членове на измамна междугалактическа гилдия на печалбата, посветена на безскрупулна експлоатация на дивите планети. Това е, което се е случило с нас. Тъй като те трябвало да вдигнат стойността на Земята, те произвели нашите предци в своите високотехнологични инкубатори.

Ние сме родени да работим усилено! В края на краищата, на кой му пука? Атина ни е дала достатъчно в този живот и завинаги: вечна душа! Наистина, когато Прометей (Озирис / Енки / Яхве / Аллах / Кецалкоатъл) оформя първият човек, той го прави по свой образ и подобие, но той не му дава душа, защото има нужда само от един звяр. Атина, добро момиче, посредничи: "Дай му душа, така или иначе", казва богинята. Така че, имахме една минута късмет в тази робска сага. Благодарим ти, която и да си?

Ако Атина не се беше намесила, щяхме да си останем маймуни ... като нашите братовчеди Неандерталците. Богинята Нинхурсаг / Атина се смилила над крехкото и чувствително създание на Енки / Прометей.

Тя ни дарява с божествена душа, семе, към което ние принадлежим, за да покълне или да се задуши от липса на грижи. Благодарение на Атина, ние сме богове в процес на изграждане. Ние имаме билета за вечен живот, нека да хванем правилния влак. Онези от нас, които отдават своите усилия на този фронт, никога няма да познаят смъртта. Този безценен, този възвишен подарък, го дължим на Великата богиня, както и да я наричате:, Изида, Атина, Куай-Линг или по-скоро техния оригинален модел: Нинхурсаг от Шумер, главната сестра.

Тя не е била най-високо в йерархията на второстепенните богове, които са ви създали, но тя има златно сърце. Нейното сърце ви дава душа. Благодарете й завинаги. Светлината й ще грее във вас за да осигури перфектен ум.

Разбира се, Енки-Прометей е този, който ни е създал от ДНК на глина. Но благодарение на нейната божествената манипулация, Нинхурсаг-лечителката превръща маймуната в същество от светлина. Ние съхраняваме това в сърцата си и до днес. Някои от нас успяват да накарат светлината им да блесне по-силно. Други предпочитат да развиват маймунската си част. Така, както семената на боговете, Атина ни е дала свободна воля, заедно с билет за вечен живот.

Вие сте светлина.

... благодарение на главната сестра,
отговорна за инкубаторите,
Нинхурсаг-Изида-Атина

За разлика от животните, които нямат индивидуална душа и са обединени от основна група, човека има индивидуална душа, подарък от нашите творци, да ги наречем нашите дизайнери, боговете Ануна.
"Първобитният човек, наречен Адам е ​​създаден като хибрид между бозайник и влечуго. Генезиса казва, че Божият образ е заложен в "глината ", основния генетичен материал, основния материал на шумерските плочки. Същността на Бог се смесва с меката глина на земята. В приказките, глината се смесва със същността на боговете и с това творение, те "въвеждат образа на боговете. "


И в двата случая трябва да се отбележи, че човекът е създаден по образ и подобие на своя бог. "

Но друг Хомо Спаиенс е бил на земята в продължение на стотици хиляди години: Неандерталците.

Неандерталците са вероятният резултат от бавен еволюционен процес. Освен ако не са един от неуспешните опити на генетиците Ануна, преди да "успеят" с нас? Произтичащи от човекоподобните маймуни, Хомо Сапиенс Неандерталус са здрави и издръжливи, адаптират са към тежките условия на ледниковия период, но интелигентността им е твърде разочароваща, не могат да бъдат опитомени. Гените им са били евентуално използвани от Енки.
Но той вероятно използва няколко различни гени, като тези на прасето, напирмер Ще намерите потвърждение на тази теза в епоса за Гилгамеш.

Тя илюстрира дивия човек Енкиду, който яде трева и живее сред животните. При контакт с Гилгамеш, дивака се цивилизова и става негов другаре. Енкиду може да е бил неандерталец.

Отново, митът създава осезаема реалност: неандерталския генетичен материал е щял да послужи на реплтилоидните учените да създадат Хомо Сапиенс Сапиенс.

Генезиса е много ясен по този въпрос: "Да създадем човека по Наш образ, по Наше подобие", така че Адам е ​​създаден както по образ и подобие на неговите създатели. Използването на двата термина в библейския текст, не оставя никакво съмнение, че човекът е бил сходен по външен вид с боговете. Тази прилика или липсата й, е в основата на няколко порицания от Библията и шумерската литература, която е модела.

По-късно, когато възпроизвеждането чрез клониране, под контрола на рептилските генетици, е било изоставено в полза на естественото възпроизводство, рептилските характеристики избледняват и хората се применят към текущите си характеристики. Рано или късно гените на бозайниците доминират над тези на влечугите и човекът става все по-човешки и по-малко приличащ на реплтилските богове. Това обяснява природата на "греховното" и "падането" на човека. И това не е това, което ни е казано.

Първородния грях на човека е, че се отклонява от неговия рептилски произход, след като губи своята прилика с Боговете-рептилии. Това обяснява и защо е било забранено на нашите предци, да възпроизвеждат каквато и да е образ на Бога. Някои стихове от Писанието потвърждават факта, че биологичните манипулации се състояли на Земята и че някои са били извън контрол. Тези експерименти са дело на Нефилим.

"Нефилим изпратиха петиция до "по-висшите богове", да бъдат признати като "богове-създатели". Дебатът беше труден. Накрая, след цяла вечност в спорове, те получиха този статут, но най-ниския ранг от всички "богове-създатели" във Вселената. Кроманьонците са първия техен продукт. Универсалния закон им дава отговорност  "да се грижат за тях." (Източник: Джон Бейнс, "Звездният Човек")

Дали са го направили с цялото необходимо съзнание? Ще се изненадаме, ако един ден, боговете Ануна или техните наследници се върнат тук на разходка? Някои твърдят, че никога не са си отивали​​. Може и да се окаже вярно. Когато сте отделили хилядолетия за да разработите жизнеспособен вид, вие ще се грижите добре за него. Няма да позволите съществата да се самоунищожат или да загубят първоначалното си предназначение, което е: работа, работа и пак работа . И усмивка, за да угодят на Бога. Те обещават, че ще се върнат. Един ден маските ще паднат.

Един забавен ден те ще дойдат да си искат дължимото. Това означава, всичко. Включително и нас. Освен ако няма богове над тях, които да сложат всичко в правилния ред? Междувременно, "Помогни си сам, Бог ще ти помогне повече." Освен това, чрез дара на Атина, ние имаме нещо, с което да започнем всичко отново, от едно по-добро начало и този момент е......днес. Ние сме свободни да се оплаквама от тъжната си съдба на пра-пра-внуците си. Но ние сме свободни и да искаме повече от наличните ни живот. Ние сме свободни, за позволим на нашата светлина да засвети, докато осветява.

Ние ще го преодолеем
някой ден.

Джоан Баез