Книга 2: Бившите Богове: Глава 7: Технологиите на Боговете

Откъде идваме? От пещери или от небето? Дали идваме от маймуните или от гигантите? Защо НЛО би дошлo от някъде другаде? Дали атлантската цивилизация, най-накрая ни е предала своите тайни? Дали сме на прага на намирането на технологиите на боговете?

Доста съгласни една с друга, няколко стотин древни традиции казват, че сме били създадени. Ако нашия вид е толкова стар, колкото мислим днес, сътворението на човека се е състояло толкова отдавна, че можем да се съмняваме, че споменът за него е предаден. Така че, всички тези древни традиции, говорят за по-скорошно събитие. Адам не е бил първият човек. Неговото създаване е просто пресъздаване. Точната дума е създаване на потомство. Научно създаване на потомство, да, ние сме ГМО, генетично модифицирани организми.

Митологичните истории не оставят никакво съмнение по този въпрос: съвременния човек е създаден от напреднала цивилизация. Но защо тази напреднала цивилизация да е дошла от другаде? Битието, Книгата на Енох и епоса за Гилгамеш казват, че нашите творци са били като нас "и че те са дошли от небето. "Кръжейки ниско, дойде чудесна колесница, за да ме отведе у дома", както се пее в негърски псалми от Библията. Добре, нашите създатели са имали летателни апарати. И какво от това? Този факт не означава, че са извънземни.

На твърдението на Раел: "Човекът беше създаден от извънземни генетици", като използваме едни и същи теми и разглеждаме на едни и същи факти, бихме могли да отговорим: "човешкия вид е генетично променен от учени от бивша световна цивилизация, които са преживели потопа и са толкова развити, че спрямо нас изглеждат като богове." Това са съвсем различни начини да си представим нашето "създаване". Понятието за Бог е еволюирало много от древни времена. Нищо, никога не е съществувало върху земната повърхност като Бог, по начина, по който ние представяме Бог днес. Бог е бил някога просто начин да се каже Буда. Супермен. Бог някога е било начин да се изрази това забравено доказателство: Човек трябва да еволюира, следващата стъпка се нарича Бог. Все още дълъг път за извървяване, нали?

Книгата на Енох ги нарича Наблюдателите или Пазителите, защото те наблюдавали безкрайно звездите с техните кристални тръби, за да правят предвиждания. В Махабхарата, научаваме, че Рамите имали самолети и космически кораби. По това време, очевидно, хората са можели да летят в небето и космоса. Имайте предвид следното: Ами ако нашите извънземни създатели са били в действителност много развити земни? Хипер-талантливи земни хора, свръхразвити, до такава степен, че дивите Адами не са могли да повярват.

Тези свръхразвити хора са изглеждали като гиганти, пред Адамите, които били като джуджета пред тях.
Подобно разминаване между популациите, така или иначе не е голяма изненада. Все пак в днешно време, съществуват огромни културни различия между различните човешки популации. И преди телевизията да се разпространи по цял свят, папуасите биха могли да помислят някой астронавт за бог. В далечното минало на нашия вид, някои щамове са могли да достигнат висока степен на развитие. Достатъчно, за да отидат до звездите и да се върнат.

Достатъчно, за да правят генетични манипулации. И защо не, да направят реална раса от гиганти. Тъй като вкаменелостите съществуват. Те са толкова много, че учените имат все повече и повече проблеми да ги изкарат сингулярности. С тази необикновена перспектива за човечеството, съществуващо от времето от динозаврите, стотици хиляди цивилизации са имали достатъчно време да се развият и да се унищожат също. Някои "виждащи" хора, като Едгар Кейси казват, че цивилизацията на Атлантида е съществувала повече от 100 000 години.

Като се има предвид степента на научното и технологично развитие, които ние сме достигнали само за три хиляди години, можем лесно да си представим размера на знанията, натрупани от сто или двеста хиляди години цивилизация. Достатъчно, за да усвоят и развият науки, които все още се игнорират като гравитология, фулгурология, ултра-светлинна скорост, телепортация и инфра-акустично поле чрез използването на невероятните инфразвукови везни.

Можем да продължим много дълго време да изброяваме изчезналите атлантски науки. Игнейшъс Донъли твърди, че тяхната цивилизация е просъществувала повече от 150 000 години: тридесет пъти по-дълго, отколкото ние! Достатъчно време за да съберат изумителни знания. Така, например атлантите са използвали някои свойства на метала, които нашата цивилизация пренебрегва. За задвижване на корабите си, те са имали звукови двигатели, задвижвани от полиметално отблъскване. Как работи такъв вид двигател? Ами, той работи на принципа на природно привличане и отблъскване на някои метали.

Атлантският двигател се състои от полиметална топка, както и от различни хидрофилни и хидрофобни метали, разпределени във вътрешността на топката. Тези метали, взаимодействат с различни флуиди около тях. Стартер на този двигател е определен звук, който кара полиметалната топка да вибрира. След това тя се завърта по-бързо и по-бързо и така задвижва различни машини. Античността познава и други приложения на свойствата на металите. За задвижване на техните летателни апарати или вимани, бившите Рами са използвали живачни двигатели.

Този метал, при нагряване, има свойството да пътува, се казва в Махабхарата. Древното име на Меркурий е живак, дали това не е препратка към това изгубено свойство? Също има и Меркурий, пратеника на боговете, който имал крила и летял до света на боговете, на върха на планината Олимп. Декодирането на тези древни митове означава внимателена и щателна работа. Живака, при нагряване, пътува. Поне, древните го потвърждават. Защо не им вярваме? Нека първо да пробваме...

Нашата цивилизация е наясно със специалните свойства на някои метали, които влизат в състава на двигателите на Атлантида. Офсетовия печат, например, използва хидрофилност и хидрофобност на някои метали, за да позиционира мастилото върху повърхността на печата. Но нашите изобретатели не провеждат изследвания в тази област. Нашата цивилизация е забравила вече, че металите имат душа. Те изглеждат инертни, неодушевени, студени като смъртта, и все пак, основни или благородни, твърди или меки, всеки метал има "Аз".

Хидрофилни или хидрофобни, проводими или не, оксидирани или не, всеки метал има своя собствена душа, което го прави уникален.

И не, полиметалните двигатели на Атлантида не са научна фантастика. Много двигатели, работещи повече или по-малко на същия принцип са били представяни през последните два века. Най-интересния експеримент е направен в началото на 20 век от британски инженер на име Кийли. Този талантлив изобретател, конструирал машина, която той нарича звуков двигател, защото стартера е определен звук: точна честота на звука задвижва полиметална сфера.

Пред надеждни свидетели, Кийли е направил няколко успешни демонстрации. Учените забелязват, че двигателят не изисква енергия за работа. Поне не и известна енергия, за да бъдем точни. Самия Кийли говори за "етерични изпарения", формиращи една баня от енергия около двигателя. Дали тези етерични изпарения, не са известната гео-енергия, използвана от древните атланти? Вероятно никога няма да узнаем. Защото истинският проблем с двигателя на Кийли е, че никой друг, освен него, никога не е успял да го накара да работи.

Той е бил единственият, който е успял. И очевидно той отнася тайната си в гроба.

Що се отнася до съвременните проучвания върху звука, те са ограничени в областта на честотите, които се чуват от хората, главно за подобряване на техниката за звуковъзпроизвеждане. Така че ние игнорираме безбройните свойства на ултра и инфра звука или тези на някои ноти като Фа, както и тяхното влияние върху гравитацията. Библейския епизод за тромпетите, рушащи стените на Йерихон, илюстрира физичните свойства на Фа. Някои учени забелязват, че До, произведен от духов инструмент, има по-голям ефект върху тях.

Това е вярно, но зависи от това, какво търсят: издигането не е единствената цел на гравитологията.

Дали изначалните двуполови същества са мислили за секс?
Без съмнение. И не само за мислили.
Това не го пиша случайно,
ще разберете защо в следващата глава.