Книга 2: Бившите Богове: Глава 3: Царството на Зевс

Първият господар на Земята е Уран. След това, преди царуването на Зевс, е ред на баща му, Кронос, син на Уран.

След като победил баща си, Кронос - Времето царува сам над света: той бърза да изпрати братята и сестрите си в Ада. Що се отнася до децата, които е имал от жена си Рея, той ги поглъща още от раждането им. Когато Зевс е на път да се роди, Рея тайно избягва на остров Крит, където тя ражда детето. И дава на един камък външния вид на новородено дете, който тя дава на Кронос и  той лесно го поглъща.

Малкият Зевс израснал като сучел от млякото на козата Амалтея. Двадесет години по-късно, Зевс дава да Кронос лекарство, което го кара да изповръща децата си, Титаните, братя и сестри на Зевс. След това той освобождава Циклопите от Тартар и всички те се обедининяват в безмилостна война срещу Кронос. Кронос и Титаните, на свой ред са хвърлени в Тартар, реката на Ада. Но Гея, "ядосана много на Титаните", извиква Гигантите, който започват да хвърлят горящи дървета и огромни скали.

Тогава Боговете на Олимп използват техните оръжия: Зевс хваща мълния, Атина използва егида, Дионис размахва тирс, Херкулес изстрелва стрелите си и всички те се борят за втора победа. Не е лесно да довършиш собствения си баща, нали Зевс? Особено след като баща ти, стария Кронос-Времето имаше много проблеми да довърши своя баща Уран-Небето, който дошъл от звездите. Четейки между редовете на Хезиодовата Теогония, имаме основание да мислим, че Уран и Титаните са извънземни.

Не е ли използван Зевс за да трансформира всички в звезди така, както го прави неговия син - Хирон Кентавъра и седемте му племеннички  - Плеядите?

Два пъти, Зевс и неговата банда побеждават армията на Кронос. "Тогава Гея прави последен опит, като свързвайки се с Тартар, ражда Тайфун, чудовище, по-силно от Гигантите, чиято глава докосва звездите и, който имал сто драконовски глави, вместо пръсти на ръцете.
Епизоди на борба, започват по целия свят, докато накрая Зевс, благодарение на гръмотевиците и светкавиците, смачква опонента си под Етна в Сицилия. Отсега нататък, властта на Зевс е гарантирана".
Боговете на Олимп споделят властта помежду си. Златната раса ще изчезне заедно с гигантите. Много скоро, стандартният човек ще се появи, от нищото.

С една дума, този мит и този на Кронос, ни казват, че друг вид идва от звездите, хората от Небето. Този вид се смесва с хората на Земята, създавайки златната раса: те са били много силни, надарени, "уверени в себе си и във вселената". Хората от Небето имат космическа база на Титан, четвъртата луна на Сатурн, така че те са били наричани титаните. Водени от Бога, същите тези хора от Титан, слагат край на безкрайния златен век на Времето.

Това означава, че човешкият живот изведнъж е много съкратен и силите на духа, които титаните използват толкова лесно, са много орязани.

Метеоритен сблъсък изхвърля Земята от баланс, което връща наклона й. Голямото натоварване създава огромна вълна. Потопа е името на тази вълна, чийто гребен достига височина четири километра, придружена със стотици вулканични изригвания, стоте драконови глави на Потопа. И това е световна катастрофа, която е завършена в Европа с ужасно изригване на Етна. Всички камъни са обратно на мястото си: краят на едно щастливо време.

Златната епоха я няма вече, Земята възобновява нейния еклиптичен ъгъл, отсега нататък хората ще живеят много по-малко.

Ако случайно сте пропуснали началото: Времето е баща на Бога. Той убива Небето, баща си. Но и Бога не е по-добър: той пък убива Времето и създава смъртните.