неделя, 17 юни 2012 г.

Книга 4: Кристална памет: Глава 13: Босненските пирамиди


В Босна, откритие от аматьор е подложено на съмнение от специалисти по археология, които го наричат ​​измама. Преди делото да е стигнало до съдебен процес, те вече съдят. И все пак този случай заслужава внимание.

"Хипотезата за босненската пирамида, Босанска пирамида, също известна като хълма Височица, бомбардира пресата през октомври 2005 г. Хълма Височица, висок 195 метра, заема центъра на Високо, бившата босненска столица, северно от Сараево. Видяно от някои ъгли, тя има форма на симетрична пирамида. Семир Османагич, босненски писател, стига до заключението, че тази форма може да бъде с човешки произход."


Неговата теория не е получила признание от международната археологическа общност и е денонсирана с петиция от археолози като "жестока шега" и "загуба на ресурси". Обаче, Семир Османагич усъвършенства своите аргументи: въпреки че по-голямата част от Европа е била, преди 12 500 години, покрита с дебел слой лед, Южната част на европейския ръб, простиращ се от Испания до Турция и преминаващ през Италия, Хърватия и Босна, е благоприятна за развитието на цивилизации.


Семир Османагич казва в сайта си: "Развитието на цивилизациите в Тихия океан, Атлантическия океан и страните от Близкия изток, оставя силен отпечатък върху архитектурата и духовния живот на цивилизациите на Южна Европа. Многохилядолетното присъствие на цивилизацията на илирите по тези места, оставя след себе си тези пирамиди, като доказателство за тяхната цивилизация. Ледената покривка, която се е стопила през този период, довежда до нарастване на морското равнище с няколко стотин метра."

Следите от тези цивилизации биха били покрити от морето. След това, с течение на времето, нивото на морето спада, оставяйки място за развитието на растителност върху забравените руини. Авторите са публикували няколко последователни датирания. През 2005 г., когато теренът е бил открит, Османагич каза, че тези пирамиди са построени през 12 000 г. пр. н.е.. след известно време той каза, че датирането на обекта все още не е сигурно, и че пирамидите са били построени между 12 000 г. пр. н.е. и 500 г. пр. н.е.


Накрая, след откритията, направени през 2006 г., той заяви, че тези пирамиди са най-вероятно най-старите, открити до момента. Тази несигурност за точното датиране на паметниците, както и неговите съмнителни теории за съществуването на град Атлантида, са му спечелили силни критики от международни експерти. Трудно е да се вземе решение за случай с такава важност, без сериозна експертиза. На пръв поглед, писателя Османагич не е много сигурен в датите, което не обезсилва качеството на неговата интуиция.

Презентацията, дадена от статията в Уикипедия е изцяло ориентирана: "Погледнато от някои ъгли, хълма Височица има форма на симетрична пирамида." Така се очертава тенденцията да се дискредитира хипотезата на писателя, заподозрян предварително, тъй като той не принадлежи към конвенционалната наука. Но петте хълма, открити от писателя са с пирамидални форми, които са твърде подобни и твърде приличащи си, за да бъдат просто прищявка на ерозията. Наличието на сходни геометрични форми е събитие, толкова неестествено, че заслужава, вместо присмех, задълбочено проучване.


Аз разбирам желанието на Османагич да събере екип за разкопки, за да разгледа по-отблизо тези тревожни обекти. Колко доброволци изследователи са поставени по същия начин от корпоративизма, който "се опитва да отстрани любопитните, ексцентричните и некомпетентни хора, които мислят, че са изследователи"? Това е жалко. Присмеха и презрението, не са подходящи, те винаги се обръщат срещу виновниците. Може би това е просто съвпадение, но случаят е съмнителен, необходимо е по-сериозно разследване преди подигравките.

Утрешния ден принадлежи на доброволците и тези на свободна практика. Времената се променят. Османагич ги използва, той настоява. Вече много подобни структури са били актуализирани. Нека да позволим на тима на този писател да продължат изкопните работи. Без съмнение тази красива мечта ще доведе до задънена улица. Но за писателя, ще остане заблудата и една добра книга за това. Без значение кой е прав този път, между апаратчиците и мечтателите на реалността?




Има толкова много други пъзели, които някои археолози осъждат без изследване. На другия край на света, под сините води на Източнокитайско море, се намира потопения град Йонагуни. И под зелените води на Индийския океан, толкова много чудеса, все още дремат под морските водорасли. Водолази, пригответе се!

Няма коментари:

Публикуване на коментар