Никоя друга цивилизация в света, не е запленявала толкова въображението, колкото цивилизацията в долината на р. Инд (също позната под името на културата на Хараппа), в която някои автори виждат митичната империя на Рама. Цивилизацията в долината на р. Инд, има своите корени преди 8000 години в Мергар.
Харапската култура се е простирала много над границите на това, което е сега Пакистан, била е центирана в Синдх и Пенджаб. Двата най-големи градове, Мохенджо-Даро и Харапа, се появяват около 2600 г. пр. н.е., в долината на р. Инд, индийския и пакистански брегове.
Тази цивилизация, познаваща писането, имаща градски центрове и социална и икономическа структура, е преоткрита през 1920 г., по време на разкопки в Мохенджо-Даро в Синдх, близо до Сукур и Харапа, в западен Пенджаб и южен Лахор. Много обекти, простиращи се на север от основата на Хималаите до източната част на Индийски Пенджаб, до Гуджарат на Юг и Изток и до Белуджистан на Запад, също са открити и проучени.
Въпреки че археологическия обект на Харапа е частично повреден, през 1857 г. от инженерите, които строяли жп-линията Лахор-Мултан, са използвали тухли от руините на Харапа като баласт, все пак е открито изобилие от артефакти.
Силната радиация, излъчвана от изкопаните трупове в Мохенджо-Даро, принуди правителството на Индия да затвори мястото. Дали империята на Рама не е била разрушена от атомна бомба?
Както прединастичната египетска цивилизация, тази култура на Харапа остава археологическа загадка. Много малко е известно все още за тази цивилизация на Инд. Произходът й (3000 г. пр. н.е.) и разпада й (1 500 г. пр. н.е.) са загадъчни, нейният език е неизвестен и писмено неразгадаем. Никакъв намек за храмове или религиозни сгради от някакъв вид; изключително модерни градове, много високо ниво на материален комфорт, ясна загриженост за здравето, без видима разлика в социалната класа. Никоя друга цивилизация, дори и Египет или Месопотамия, не е показала такава степен на планиране и развитие.
С изключение може би на другия край на Земята, хората, които са еднакво мистериозни, Олмеките. Освен също останките на други цивилизации в Индия.
В Махабалипурам в южна Индия, легендата казва, че един град е потопен преди 10 000 години. Въпреки това, точно преди цунамито от 26 декември 2004 г., водите намаляват много. Жителите на града видели появата на руините на храм и на каменна къща, както и слон и два огромни лъва, издълбани в гранит. Две години по-рано, Греъм Хенкок организира подводна експедиция, която разкри наличието на зидария и облицовка на стени, датиращи от 6000 до 10 000 години. Както в легендата ...
В Махабалипурам в южна Индия, легендата казва, че един град е потопен преди 10 000 години. Въпреки това, точно преди цунамито от 26 декември 2004 г., водите намаляват много. Жителите на града видели появата на руините на храм и на каменна къща, както и слон и два огромни лъва, издълбани в гранит. Две години по-рано, Греъм Хенкок организира подводна експедиция, която разкри наличието на зидария и облицовка на стени, датиращи от 6000 до 10 000 години. Както в легендата ...
Легендата ни казва, че недалеч, между Индия и Шри Ланка, изкуствен провлак свързва двете крайбрежия. Легендата го нарича моста на Адам или моста на Рама, а Рамаяна ни казва, че е построен, за да позволи на Рама, да достигне до остров Шри Ланка, където жена му Сита била затворена от демона цар Равана. Тази легенда се основава на геоложка реалност: Моста на Адам, моста на Рама или Сетубандха, е верига от подводни скали, простиращи се от остров Шри Ланка до Короманделския бряг, в южната част на Индия. Геоложките данни показват, че в миналото, моста на Адам е бил непрекъснат провлак. С дължина 20 мили, сега този мост е потопен на 90 метра под водата. Неговата специална кривина показва, че той е бил построен от човек. Рамаяна и археологическите проучвания са съгласни с човешкото присъствие в Шри Ланка, преди около 1,7 милиона години. Възрастта на моста изглежда е подобна.
През 2002 г., по съвет на изследовател на останки от миналото, НАСА направи сателитни снимки на региона между Индия и Шри Ланка. Това позволи да се види, между южния край на Индия и Шри Ланка, структура, обхващаща проходите на веригата на морските планини. Сателитните снимки, показващи степента на същественост на провлака, имат голямо влияние в Индия, където всеки видя, че Рамаяна казва истината за това.
Така говорителят на НАСА, беше принуден да разкрие снимките: "Тези снимки са наши, но нашето тълкуване е различно. Някакви дистанционни изображения или снимки от орбита, не могат да дадат никаква пряка информация за произхода или възрастта на верига от острови, те със сигурност. не посочват дали хората са участвали в производството на тази структура."
Така говорителят на НАСА, беше принуден да разкрие снимките: "Тези снимки са наши, но нашето тълкуване е различно. Някакви дистанционни изображения или снимки от орбита, не могат да дадат никаква пряка информация за произхода или възрастта на верига от острови, те със сигурност. не посочват дали хората са участвали в производството на тази структура."
Също в Индия, в североизточната част този път. През февруари 2002 г., до Сура в залива на Камбей, морски учени записаха сонарни изображения на квадратни и правоъгълни форми, на 50 метра дълбочина. Индийският министър на науката и технологиите, се заинтересува от обекта. Откритията, приборите, инструментите, орнаментите, показват сложност, която изненадва археолозите по целия свят. Г-н Кремо участва в оценката на суровите данни.
"Радиовъглеродното датиране на парче дърво, принадлежащо към обекта, бележи възраст от 9500 години, което би датирало потъналия град към края на последния ледников период, или може би преди това, казва Кремо, но аз се страхувам, че американските археолози се опитват да намалят това време.
"Радиовъглеродното датиране на парче дърво, принадлежащо към обекта, бележи възраст от 9500 години, което би датирало потъналия град към края на последния ледников период, или може би преди това, казва Кремо, но аз се страхувам, че американските археолози се опитват да намалят това време.
Те приемат много неблагоприятно появата на археологическата сцена на толкова древни градски обекти. Ако случаят е такъв, това което имаме тук е първата известна цивилизация, предхождаща Шумер с няколко хилядолетия. Тя е по-древна от египетската и от китайската също. Тя разстройва глобалната картина за градското развитие. Ако можем да определим културата на този народ, и ако е, както мисля, ведическа култура, това ще пренапише историята на Индия, много далече от западните археолози."
В момента те дават само малко повече от 3500 години на архаичната Ведическа култура, тази на Санскрит Девенагара, езикът на Ведите. Това датиране ще направи от Ведите и хилядите песни, които ги съставят, най-старият познат текст, по-стар от клиновидното писмо.
В момента те дават само малко повече от 3500 години на архаичната Ведическа култура, тази на Санскрит Девенагара, езикът на Ведите. Това датиране ще направи от Ведите и хилядите песни, които ги съставят, най-старият познат текст, по-стар от клиновидното писмо.
Относно откритията в залива Камбей, Майкъл Кремо, археолог и историк, казва, че вероятно трябва да се пренапише историята на Индия. Но не е само историята на Индия, която изследователите като него са в процес на пренаписване, това е цялата история на света. По скромен начин, този обект е ехо и ескорт на този подход. Твърде много загадки остават, които са на път да бъдат решени. Откъде идват Олмеките? Кой помогна на древните египтяни? Защо ранните цивилизации се появяват вече развити, без никакви следи от еволюция? Кои са Кетцалкоатъл и Виракоча? Съществували ли са атлантите? Имало ли и други напреднали цивилизации преди нашата?
Как иначе бихме могли да обясним чудесата на Чатал Хуюк и Деринкую, в Анадола? И Харапа в долината на р. Инд? И Махабалипурам? И мостът на Рама? Всички тези технически подвизи, които съставляват мита за Златната епоха, митът за древна цивилизация, квази-божествена, защото развитието й е толкова напреднало. Въпреки гордостта си, западния човек, през 18 век не е измислил технологичния прогрес. Въпреки наивността ни, ние не сме първите. Нито единствените, вероятно. Защо, подобно на самия човек, цивилизациите имат такава кратка памет?












Няма коментари:
Публикуване на коментар