Книга 3: Синовете на хаоса: Глава 41: Водата на лудостта

Тази древна приказка в Пиренеите, може да бъде част от наследството на Атлантида, чрез народа на Баските. Очевидно е, че не е произлязла от Пиренеите, нямало е подходяща последователност от условия за това. .

Близо до небето, сред най-високите върхове на Пиренеите, има изгубена долина. Цветя и плодове има в изобилие през цялата година: горещите води на гейзерите дават живот дори на палмови дървета.

Жителите на тaзи изгубена долина водят спокоен живот, изпитвайки едно и също удоволствие във всички изкуства и занаяти. Откъснати от останалата част от света, те знаят някои легенди, които старите хоа са им казали чрез бдение. Те говорят гърлен и подвижен език, звучащ като свирене. Но те го използват само за да пеят. За да говорят, те мълчат. Дали имам предвид, че пишат по Фейсбук? Ами.....не, изобщо! Лице в лице, те обменят идеи, мисли и образи, без нито една дума, само чрез очите.

Те не са облечени, защото мекият климат позволява това през цялата година и те пренебрегват благоприличието. "Най-красивите перли не са скрити в чанта", казва местна поговорка. Техните кристално чисти обичаи и естествен начин на живот им забраняват да слязат, за да видят своите събратя в долината по-долу. Така или иначе те не искат. Защо да правят нещо толкова странно? Другите хора, според тях, са неразбираеми мутатнти. На тази мисъл, те се смеят с гърлен смях. Там горе, не им лиспва времето на смеха. То е нон-стоп.

Изгубеното племе използва повече от шестдесет начина за смях, всеки от които отговаря на вида на хумор или определена емоция. От ранна възраст, децата се справят идеално с финия комичен спектър. Гърления смях, например, изразява подигравка, която симулира чувство за превъзходство и завършва със смях на собствената ви глупост. Гъделичкащия смях срещу щипващия смях. Само смеенето на глас, хаха! Ами то може да се използва по всяко време. Те го наричат смеха на мъдрия човек.

Тези шестдесет тона, смес от смях и хармонизиране до съвършенство, както и всяка възможност, която имат, а те са много там горе - те бързо я превръщат в импровизиран концерт от смях. По време на баня, в близост до гейзерите, можете да чуете перлените мелодии на смеещите се момичета, които отговарят в песен срещу ритмичния бас на мъжкия смях. Онези, които са чули това, казват, че шоуто е едно неповторимо удоволствие.

В тази долина има седем фонтана със свежа и прекрасна вода, толкова ободряваща, че няма нужда от вино. Старейшините казват, че фонтаните са вълшебни. Благодарение на техните добродетели, те живеят много дълги години в младост, без да губят мускули или да трупат мазнини, запазвайки кожата си без петна ​​или бръчки. "Излекувай себе си, ако се обичаш, както аз те обичам" се казва на бебетата. Щастието, хумора и безгрижния вид, оформят тяхното настроение, което е доста приятно.

Тази вода е благословена от мълния. Светкавици често удрят върховете при буря и тяхното ехо, отеква в планината. И водните източници, получават целувка от мълнията. Добродетелите на водата са такива, че мълнията се нарича "над водата" или "вода на смеха". Освен страстта си към тази естествена напитка, на която те посвещават почти Дионисиев култ, те нямат религия, а смях. "Тъй като смеха е същността на човека."

Тази независимост в крайна сметка дразни Бог. Един ден той се появява на свирача Тин, флейтист. "Тин!" - извиква той толкова силно, че флейтиста си помислил, че е ударен от мълния. "Свирачо Тин, скъпо момче, Бог дойде да ти каже това. Реших да отровя седемте източника. От утре, водата ще подлудява." Бедният флейтист бил изумен. - Но защо? казва Тин. Какво е нашето престъпение?" Бог свива рамене.

Каква добра причина, за да потърсим Божията воля? Това звучи ужасно несправедливо, дори ако то не може да бъде обсъждано. "Тин, внимавай! Чувам какво мислиш!" Бог прочиства гърлото си: "Имам специален план за теб. Симпатичен си ми и аз реших да те пощадя. Вземи това." И Бог му дава желязна чаша. "Всяка вода, която попадне в тази чаша ще стане чиста и здравословна и този, който пие не рискува лудост, заблуда или някаква друга подлост."

Тин взема тъжната чаша. Той би предпочел кристал, аметист или рубинена чаша. "За да бъде вълшебно едно нещо, то трябва да бъде богато, благородно и красиво, всеки знае това", си мисли той. "Бог не се е постарал много с тази глупава чаша, нали?" "Млъкни Тин, отиваш твърде далеч! извикал Бог. Ако чашата не ти харесва, изхвърли я!" И Бог изчезва зад един облак. Тин изпитва съмнение към всичко това, луда вода, чаша, която е ваксина, но хей, за всеки случай, той решава да запази чашата. И за всеки случай, той решава да я използва, когато е жаден. Това и направил. На следващия ден, лудостта се появила.

Всички съседи се скрили в торби. Тин бил изненадан, когато приятелката му отговорила: "Торби, какви торби?? Почакай и ще видиш, Тин, рано или късно и ти ще се присъедиш към нас!" "Няма начин, бих предпочел да умра", си помислил Тин, който пиел вода от чашата. На следващия ден, всички те започнали да говорят като луди. Тъй като не били свикнали с това, никой не обръщал внимание на никого, всички викали като свраки, било какафония. "Имайте милост за ушите ми! изстенал Тин. Моля ви, говорете лице в лице".

Тин, бедно момче, му отговорили те, лице в лице мълченето е тооолкова стара мода! Тя вече не е актуална. Сега всеки издава звуци като нормално животно! Почакай и ще видиш, Тин, рано или късно и ти ще се присъедиш към нас!" "Да, да, по-добре говорете на стената", мислил си Тин и пиел от чашата студена вода. На следващия ден, те плачели като плачещи върби. Тин бил озадачен. "Какво става сега? ги попитал той. Защо не се смеете с радост

"Да се смеем? Възкликнали те между риданията. Бедни ни, бедни, бедни Тин! Не е време да се смеем!

Не разбираш ли, бедни ни приятелю, наистина няма нищо за смях никъде! Отвори си очите, погледни около себе си! Сега е време да жалеем и да плачем! Почакай и ще видите, Тин, рано или късно ще се присъединш към нас!", добавят те, преди да избухнат в сълзи. "Все едно говорите на глух човек", казва Тин и тъжно опива чиста вода от чашата. Той няма морал. Ден след ден, той вижда влошаването на психическото състояние на сънародниците си. Той спи зле и е жертва на кошмари.

Той сънува, че на следващия ден, те ще му отнемат смеха и ще го заменят с пластмасова карта (сещате се какво имам предвид). Няма смисъл да си нормален в един ненормален свят. Лицата на страха и самотата, в крайна сметка стават непоносими за него. Той взима желязната чаша и я хвърля в пещерата Падирак. Връщайки се, той започва да пие лакомо от всички чешми. Тогава той скача в торбата и започва да плаче. На следващия ден всички хора от изгубената долина се включват в това голямо парти. Тин е щастлив. Приятелите му са се върнали. И той се е върнал там, където веднъж принадлежал.

Край на книга 3......