петък, 14 септември 2012 г.

Книга 5: Огънят на боговете: Глава 30: Огън отгоре


Адам и Ева изяли ябълката, която им дала Пълното Знание. Гилгамеш отива в страната на боговете и намира напитката, която им дава вечна младост и самата вечност. Неолитните ловци-събирачи, използвали отваряне на черепи за да започнат просветление.

Свръхчовеците от Атлантида построили храмове, където иницираният преминава кръщение, чрез огън от небето. Те познавали перфектно мълнията и нейното въздействие върху човешката психика. Ако приемем, че всичко, което не ни убива, ни прави по-силни, мощните атланти построили храмове, където кандидатите получавали курс по електро-терапия, за да събудят техните сили. По-голямата част от мегалитите по земното кълбо, са инструменти или машини, разработени от атлантите, за да уловят небесната енергия и да се възползват от нейните подаръци.


За тази цел, те построяват Теотиуакан, Стоунхендж, Карнак, Мачу Пикчу, пирамидите в Гиза, Тиауанако, Ейвбъри, Ла-Рош-о-Фе ... , в страната на келтите, те издигат големи камъни, издигат пирамиди и построяват могили, за да получат кръщение от мълнията и да се насладят на този небесен дар. В Египет, Централна Европа и Америка, те построили пирамиди, с върхове от проводим метал, за да уловят мълнията, тя влиза във вътрешността на пирамидата, чрез така наречените "вентилационни шахти".



Функцията на "лъковете за освобождаване", е да се разруши мълнията, за да се превърне в светлинна топка, която е много по-малко опасна. Най-отдолу, те построили здрава стая с каменен саркофаг, където кандидата ляга, и по този начин, той получава кръщение с огън от небето, без да рискува живота си. Исус е получил там иницирането на Изида, поне това е, което твърди Едгар Кейси, лягайки в същия саркофаг, докато мълниите разтърсват огромната маса на камъка над него.




Много легенди говорят за ползите от мълнията. В Япония, по време на епохата Едо, в стария храм в Сетагая, живял монах, много беден монах, който нямал нищо, само една котка. Добрия свещеник, често се лишавал от храна, за да нахрани единственият си приятел. Всеки ден той му задавал един и същ въпрос: "О, котко, не можеш ли да направиш нищо за този храм?" Котката решила да спаси господаря си, който бил толкова добър с нея. Този ден, благородника Гутокуи-Сан, бил застигнат от дъжд и потърсил убежище под едно дърво.




Тогава той видял храма,
и на прага му,
котката му помахала да се приближи.

Благородника влязъл в храма. В същия момент, дървото, което той току-що напуснал, било поразено от мълния. Бялото огнено кълбо достигнало Гутокуи-Сан, който веднага познал просветлението. След този случай, благородникът често се връщал в храма, който станал храма на неговото семейство и той го кръстил храма Гутокуи. Човек би помислил, че пробуждането на Гутокуи-Сан е подарък от магическата котка, но това е по-скоро, по-стара легенда за силата на инициацията от мълниите.




"Имаш очи да виждаш и не виждаш.
Остави тези, които имат уши, да чуят."
(Исус, Евангелието на Тома, ръкописите от Наг Хамади)

Какво прави мълнията върху човешкия мозък, ако не изпържва невроните му? Каква промяна в мозъчните дължини на вълната, позволява да се придобият тези тайнствени сили? Има ли и други начини, чрез които мълнията, да постигне този резултат? Ако да, кога можем да проучим тези вълнуващи начини? Не искаме ли всички ние да летим, да се телепортираме, без усилие да повдигаме планини, да създаваме материалния свят, чрез еднолично действие на нашия ум?




Кой би отказал да живее много по-дълго и да запази вечна младост? Кой би отказал да знае всичко, да има пълно, непосредствено и абсолютно познание? Кой не би искал свободен и постоянен достъп до много Вселени, паралелни на нашата? Обзалагам се, че мълнията кара всичко това се случи. Тя е в колективната памет на тази далечна златна епоха, която е произходът на мита за Супермен и неговите приятели. Те изглеждат като нас. И ние можем да бъдем като тях.





Какво чакаме, за да станем богове отново?
Края на света? Изчезването на нашия вид?

Няма коментари:

Публикуване на коментар