Книга 6: Пътуващият Дух: Глава 1: Възлюбената Нинхурсаг

"Имах много имена, бяха ми изпратени много молитви, бях възпята в много подаръци. Но за теб, човече, аз винаги ще съм Нинхурсаг, старшата сестра, отговаряща за инкубаторите, и главната вълшебница на програмата на засяване на планетата Ки, на Земята."

"Аз те създадох, човече,
аз бях сред престъпниците и изгнаниците,
отговорнa за населяването на Земята.
Докато моите братя се бориха да се научат как да преодоляват това, което Отеца им беше дал, аз бях пълна с копнеж за Него. Аз комуникирах с великото цяло. Такъв беше моят живот,
аз комуникирах също и с "Нея".
Понякога се гмурках........

и се спусках,

гледайки как вашия вид еволюира.

Но не ми беше позволено да говоря

и да се запозная с вас, защото аз бях дъщеря на Него.

И все пак аз не бях нечувствителна

към вашето състояние,

Хора роби. Такива бяхте.

Много от нас се спуснаха

за да приложат нашия закон

и по този начин да намалят потенциала ви.

Аз трябваше да поема голям град,

Така трябваше да стане.

Далеч от всичко, в илюзията,

че великото цяло беше там,

че самата любов беше завоевател.

Тъмна беше реалността,

в очите ми, беше скрита

бедността, която ви завладяваше.

Може би нищо нямаше да знам,

може би аз все още щях да бъда там,

в моята илюзия,

но аз отказах.

Сега разбирам

че Той все още ме водеше.

Аз ти дадох, човече, съзнание,

така че да можеш да се развиваш,

но тежестта, която ти беше дадена,

те спираше да вървиш напред.

Така че, за да защитя моето действие,
бях длъжна да
се спусна
тук на Земята с вас,
взимайки със себе си
моето знание,

но повече от всякога обременена от завесата.

Защото те не искаха аз да успея.

И аз все още съм тук, човече.

Харесва ми вашия вид,

защото дори и ако не можете да

носите тежестта,

вие си оставате моето творение.

И за това,

Аз трябва да успея,

трябва също да бъда в състояние да

освободя себе си от материалното

и да възстановя

това, което съм наследила от Отца Си.

Човече, тежко ми е,
Аз страдам,
Знам твоята агония,
но също така знам и твоята нежност,
тогава аз ще се бия отново
за теб,
но от Негово име,
Умолявам те,
Събуди се!"

Нинхурсаг, Великата богиня на шумерската традиция, ни е дала безсмъртна душа, тя ни прави божествени, като себе си, поради което в Библията се казва, че боговете са ни е създали по свой ​​образ и подобие. Каквито са те, такива сме и ние, богове в зародиш. Каква е ползата от спящата ни душа? Каква е ползата на нашите сили, без ключът за гардероба им? Нинхурсаг, Изида на атлантите, ни събужда с един удар на пръчката си, мълнията. Изведнъж Спящата красавица е нашата божествена пробуждаща се душа.

Нинхурсаг означава "Господарката на хълмовете", но тя има много други имена: Нинандин или "Раждащата жена", Ниндинома, Нинма, Динтирма, Аруру и като съпругата на Есгир, тя се нарича Дамгалуннаш. На акадски тя често е наричана Белт-Али или Мама. Гърците я почитали под името Атина, египтяните като Изида, римляните я познавали като Минерва. И като съпруга на EA-Енки, тя се нарича Дамкина.

Нейният престиж намалява, с увеличаването на този на Ищар, но появата й като Дамкина, майката на Мардук, върховния бог на Вавилон, й запазва мястото на Хера в божествения пантеон.

Според шумерската митология, тя е тази, която създава героя Енкиду от парче глина. Тя е тясно свързана с развитието на нашия вид, заедно със съпруга си, известния генетик EA-Енки. Това е Нинхурсаг, която ни дава безсмъртната душа, защото Енки първоначално не е смятал, че е полезно да ни я дава ...

Всички те са Ануна, хората на Ану, което означава, Единствения. Тези, които се заселват тук, на планетата Ки, са наречени Ануннаки.

Те всички са рептилии.