Книга 1: Закона на Амнезията: Глава 39: Записите на Акаша

Записите на Акаша е другото име на Великата Библиотека на Вселената, или GLU (Great Library of the Universe). Вселената има памет, като всяко живо същество.

Дълбоко в нашето подсъзнание, има врата, която води точно там. Думи, думи, думи. Нищо, което да вземем на сериозно. Паметта на света е много по-голяма от най-мощния компютър. Но въпреки това, достатъчно малка, за да се съдържа в един единствен електрон. Това е Акаша. Обичайте я или я оставете.
Дайте възможност на духа ви да се отправи към неизвестното, като казваше Хуан Матус. Разбира се, зависи от вас дали да приемете всичко това буквално. Пазете собствените си мечти, всяка от тях е един свят.

"Записите на Акаша е райско място, чисто и спокойно, където се чувствате наистина добре. Подробностите за всеки минал живот са записани там. Мястото изглежда като голяма библиотека, управлявана от духове. Те се грижат за големите регистри, точно както библиотекарите правят, но тяхната истинска работа е да дават съвети на мъртвите хора, когато отидат да си изберат ново прераждане, когато си избират новия живот. Това е най-важното задължение на Записите на Акаша, но както всяка библиотека, те могат да бъдат посетени и от живи хора."

Записите на Акаша са по-основни: част от нашето съзнание, чиста енергия, чиста светлина, чист дух. След това, ние обзавеждаме стаята със собствените си неща. Прилагаме всичко това в материалния свят, който не е за пренебрегване. По принцип трябва да се внимава с описанията, тъй като те отразяват състоянието на съзнанието и/или енергийния статус на говорещия.

От началото на 20-ти век, популярни окултистки книги казват, че астрална светлина, наричана още Акаша, отразява всяко събитие, което се случва във Вселената. Сумата на тези отразявания прави "Записите на Акаша", които могат да се възприемат от някои хора, които имат тази паранормална способност. Това се опровергава от много по-древни окултни традиции. В магическата философия, например, астралната светлина принадлежи към света на духовното, а не към света на материята. И това, което отразява е всяко ментално събитие във Вселената.

С други думи, не записва обективни изображения на Пърл Харбър или от последните дни в Атлантида. Това, което записва са отражения на сцени от живота, на събития, почувствани от реални хора, навсякъде и по всяко време. Записите на Акаша, за психоаналитика Карл Юнг, се наричат колективно несъзнавано, а за рок певеца Джим Морисън, Универсален Ум. Това е източник на незабавно знание, светлина от самите вас.

Цялата човешка памет е вътре във вас. Тя е съхранена във всеки един електрон. Трудно е, обаче да се намери начин да влезете там. Записите на Акаша са по-скоро част от съзнанието, отколкото реално място, намиращо се в рая, в ада или в Чатануга. Всички възможни светове се създават вътре в нас, и Кастанеда ги нарича сайтовете на съзнанието. Там, в тези сайтове на съзнанието или с каквото и име да ги наречете, всеки може да види библиотекарите и енергийните регистри. Всичко, което можете да видите в този въображаем свят, зависи от духовната ви подготовка.

Според собствения си духовен опит, един човек би видял Дева Мария, друг извънземни, а друг ще види феи. По същество това е една вътрешна промяна. Вие просто преживявате друга част от съзнанието. Влизате в нова стая от огромна, много-етажна сграда, която можем да наречем вашето съзнание. В тази конкретна стая никога не сте били преди. Това е алфа вълна, света на нагуала започва от тук: с невероятен блясък на светлината, вие се изправяте пред чиста енергия.

Тази светлина бързо се променя от психическото състояние на ума, в приемлива форма: приказка, Света Богородица, или ангел-библиотекар. Всеки създава своя собствена база данни в опит да опише наописуемото. Ето защо ясновидката Бриджит се обърква, смесвайки Акаша с отдавна изгубен храм на Шамбала или Шангри-Ла, който е митичен храм в индуистките легенди.

Никой никога не е познавал пътя до това вълшебно място, далеч, в една от хилядите неизвестни долини на Хималаите. Шамбала, както казват тибетските легенди е място, където на всеки поканен посетител се присъжда пергаментен свитък със собственото му име, описвайки миналото, настоящето и бъдещия му живот. Шангри-Ла е материално място, въпреки че е митично. Предполага се, че наистина съществува на земята, или по-скоро под земята. Това е столицата на подземния свят Агарта. Може би съществува, ако повярвате в това достатъчно.

Шамбала е реална, докато записите на Акаша не са реални, в смисъла, който ние познаваме като реалност. Те принадлежат към астралния свят. Толкова много вселена вътре в нас.

И това е голяма разлика. Смесването на тези два свята, физически и астрален, може да ви доведе до драматична ситуация. Може дори да загубите живота си. Тази вселена е хищническа, както Хуан обичаше да казва. Всичко, което виждаме и правим, цялата чувствителна реалност, всички наши действия и умения принадлежат към физическия свят. Дори нашите мисли, интерпретирани чрез нашия физически мозък, принадлежат към физическия свят. Астралния свят е за нагуала, нищо не може да се каже за него. Нагуала започва там, където мисълта спира.

Това е вътрешната безкрайност. Думите и изреченията, не значат нищо. Отнема време, за да научим нашата вътрешна карта на съкровищата. Време е да погледнем с приказните си очи. Нагуала говори със свои собствени термини. Не ме питайте въпроси какво е казал, за да не ви казвам лъжи. Ние имаме частна линия до горе. Наберете безплатно Живия Дух, тъй като нашия вътрешен Бог винаги слуша, винаги е готов да отговаря, но на хората ни им пука. Те искат пробуждане, а не пот. Някой, не им пука кой, трябва да полага усилия вместо тях. Не заслужаваме ли вече първите качествени подаръци?

Между другото, тази мигновенна дхарма може да се окаже нащо като интернет. Представете си! Всичко в един магически прозорец, готови за медитация, търсене на нирвана, всичко в пакет, заеднос таксите. Докато ясновидката Бриджит продължава да описва библиотеката си на Небето. Може да се консултирате със записите на Акаша, казва тя, но "всяка консултация трябва да се прави с помагаща и чиста цел ... Ето защо хора като Едгар Кейси са могли да стигнат до там, докато се били живи. Защото стремежа им е бил чист, а не егоистичен." Тази картина е много по-неприятна.

Нейният астрален ред звучи като още един морален ред, който веднъж вече отрови Европа. Нека веднъж завинаги да се разберем, няма морал в нагуала, нито полицаи в астралния свят. Живият дух не е морален, нито неморален, той е жив. Във всяка форма, във всеки свят той е обединен с Намерението. Жив извор, откъдето да се напиете, жив поток, протичащ в сърцето на жив цар. Единствената трудност е да отидете там. Потърсете вашата вътрешна карта на съкровищата. Погледнете вътре. Истината е там.

"Има само два начина да изживееш живота си:
да действаш така, сякаш нищо не е чудо,
и така, сякаш всичко е."

Алберт Айнщайн