Книга 1: Закона на Амнезията: Глава 40: Туата Де Данан

Келтите ги считат за богове от Зелената земя, острова на четирите майстора, легендарният Туле. Древните майстори на Ирландия, Туата Де Данан са народа на Великата богиня.

Някога, в Ирландия и Уелс, най-важната церемония е мартенския ритуал, наречен "Предизвикателството на Елфите". Келтските лордове си присвояват това име, тъй като те казват, че идват от елфите. Кои са елфите? Човекоподобни ли са те? Дали са митични същества, създадени от романтичното въображение на някои автори? Дали са различни, но реални? Кой знае? Келтските митове са свещена част от историята. Според тях, елфите, наречени Туата Де Данан, са гиганти, които някога са управлявали Ирландия.

Наполовина исторически, наполовина легендарни, Туата са изградили големите каменни долмени. Те са имали гениални сили, божествена мъдрост и сила на гиганти", тези достойни наследници на Елохимите, т.е. боговете. Те представляват нашето божествено осиновяване. От друга страна, никой не може да каже дали те не принадлежат към друг вид, различен от нашия. Те може да са били хора с големи сили, хора на висшето познание, но въпреки това хора.
Или може да принадлежат към друг вид, дошъл от друга звездна система? За келтската митология на Ирландия, "Туата Де Данан (хората на богинята Дана) са богове от четирите северни острови, Фалиас, Гориас, Финдиас и Муриас. От там, те донасят пет талисмана: копието на Лаф, меча на Нуада, котела и стика на Дагда и камъка на Фал. "

Камъкът на Фал, наречен още "камъка на съдбата" е дълъг и тесен. Висок, колкото човек, камъкът е трябвало да бъде докоснат от претендентите за трона, и тогава Фал определя бъдещия цар. Те го държат в Темуир. Друг подобен камък е играл същата роля в Шотландия. Той е откраднат от Едуард I, крал на Англия, който го пренася в Лондон. "Когато първите келти идват в Дана Ирландия, острова е вече населен от Фир Болг (това за всички българи би трябвало да значи нещо), които ще бъдат победени в битката на Мар Туреад или Туиред.

Туата Де Данан са митичните прадеди на келтите в Ирландия, но не само това. Те са оставили своя отпечатък в целия келтски свят. Представени като богове и богини, герои и вещици, те усвоили Знанието, Науката и Изследванията, под защитата на Трите изконни друида: Еолоас, Фис и Фихмарк.

"Използвайки магически средства, Туата се радват на безсмъртието. Но изправени пред келтските нашественици, те е трябвало да се оттеглят в Сидх. Боговете се стопяват през човеците и Туата отстъпват мястото си на Галите."
Легендата казва, че Туата се оттеглят в Сидх. Но тя забравя да спомене, къде се намира Сидх, тази недостъпна земя на Туата. Сидх е място, казват келтските легенди. Дали е реално място или виртуално, както изтъква Кастанеда, който го нарича "Вътрешно място" или "място в съзнанието".

Първо, Сидх означава могили, порти към подземния свят, завинаги обитавани от Туата на богинята Дана. Казано е, че в нощта на Самхаин, Сидх се отваря за да позволи на всеки да общува с духовете на великите предци. Но Сидх е повече от това.

Понякога Сидх се отнася до рая на запад, отвъд големите води, щедрата и красива Едемска земя, с хубаво време през цялата година, където слънцето грее всеки ден, където цветята и плодовете са по-големи. Изглежда като изгубения рай на Атлантида, нали? Понякога Сидх се отнася до различно ниво, където всичко е перфектно, спокойно и сладострастно. Понякога Сидх е мир. А понякога, Сидх са имената на пещерите, обитавани от Туата, където кристална изкуствена светлина им дава вечен живот.

Сидх е под хълмове или могили, където живеят Туата. В него можем да разпознаем хабитата на хобитите, изобразени от Толкин. Това най-накрая казва, че Сидх е в пеещите пещери, на дъното на дълбокото синьо море, в този свят на вечен мир, който Жак Кусто нарича Тихия свят. Подвеждащ термин: дълбокото море е доста шумно. Що се отнася до вечния мир, забравете го. Това е по-скоро борба за оцеляване.

Тези тайнствени хора са изчезнали, така както боговете. Но те ни оставят своето вдъхновение:
"Божествена и досега, тя остава в гората, облечена в лилаво и със златна броня. И суверенна и богиня, майка и воин, лечител и папа, така както Дана, Богинята-майка на Туата Де Данан, полубогове на преди-келтска Ирландия."
Дана е идеалният символ на древното поклонение към Майката Земя, както е Гая в гръцката митология.

Ние намираме тази религия и в древен Египет, тази към Изида, друго олицетворение на Майката Земя. И в същото време, турската Изида е богиня-майка в прекрасна форма, воин в космически костюм, в сърцето на чувствен и войнствен култ към женствеността, който съчетава плодородните женски елементи с рога на елен и трофеи.

В келтските земи, поклонението към Майката Земя не изчезва с божествените Туата. Галите са продължили да обожествяват нейния образ под името Белисама, Великата богиня. И британците все още се покланят Св. Анна. Богинята-майка все още е тук, само нейното име се е променило. Дана също е оцеляла под формата на Дева Мария. Култа към Мариан, присъстващ в католицизма, напомня на Богинята-майка.

За Жак Бонвин, повечето от древните черни девици, макар и датиращи от Средновековието, са по-ранни от християнството. Те представляват Майката Земя, носеща човека на коленете си. Майката Земя, Гая, Дана, Кванг Лин, Изида, Светата Дама или каквото и да е нейното име е Великата богиня-майка. Тя изпраща своята безусловна любов на всеки, по всяко време. Тя извира от пресните и укрепващи енергийни реки, Свещените потоци.