Книга 1: Закона на Амнезията: Глава 41: Рене Декарт

Дали изследователите проучват правилните следи? Дали задават правилните въпроси? Те, често са склонни да намерят правилната хипотеза. По симетрична причина, те също често са склонни да датират правилно.

Да видим бъдещето е невъзможно, защото никой не може да бъде и съдия и съден. Никой не може да види цялата река, от лодката, на която се е качил. Понеже реката винаги се променя и тъй като той е върху движеща се лодка, никой не може да предвиди какво ще се случи. Никой, няма начин. Е, как работи ясновидството тогава? Той просто използва дясното полукълбо на мозъка си. Ставайки двоен чрез вездесъщностите, той има две гледни точки. Едната е външна.

Да кажем, че той гледа себе си от брега на реката. Или отгоре. Но това не може да помогне да се предвидят дати. В този смисъл, той е в същата каша, както учен, на който му липсва хипотеза. Защото изкуството на виждането, както и интуицията на една хипотеза, изискват пълната ангажираност на дясното полукълбо. На обратната страна, логиката и фиксираните дати са свързани с лявото полукълбо. И виждащите или учените трябва да бъдат точно между двете полукълба. А това не е лесно.

Лявото полукълбо е рационалното, това на логиката, а дясното полукълбо се занимава с мета-рационалното. Сред учените, логичния ум е силно развит, като необходимост, но не е достатъчен за научна дейност. Те чувстват студените върхове на неизследваното дясно полукълбо, толкова далече от лявото полукълбо, където те са свикнали да се чувстват толкова комфортно. Така научния метод се ограничава до строго рационалното, до чистата логика. В тази игра, ние рискуваме да получим половинчати предположения.

Без валидност на предположенията, няма научен прогрес. По един куп причини, нашата цивилизация се ограничава само в лявото полукълбо. И не само учените, всички ние сме засегнати. Като цяло, биолозиите откриха, че дясното полукълбо на мозъка е много по-малко развито, отколкото лявото. Те имат доказателства, че дясната част на мозъка ни е атрофирала. Това е информация, която оставя повечето хора безразлични, защото дясното полукълбо, за мнозинството от хората, е като резервна гума, след като така или иначе нямате кола.

Грешат ли по-голямата част от хората? Не се ли държим като зомбита? Дясното полукълбо, или "лявата страна", да кажем като Кастанеда е ключът към невидимото, ключа към алфа вълната и е от ключово значение за астралната равнина. С нашето ляво полукълбо ние мислим и изчисляваме, това е идеалният инструмент за производство. С всички възможни средства, производителността иска да елиминира анти-глобалистите и други бунтуващи се хора: художници, артисти, будни хора, търсачи на истината и др. Колкото повече новата ера постигне, толкова повече ще се укрепи общественото его.

Управниците на този свят няма да се предадат без бой. Дръжте се, пуснете светлината и постепенно, и последното парче сирене ще изчезне с последния плъх. Според Фридрих Ницше, това рационално предозиране произхожда някъде от древна Гърция, когато Дионисийците или по-скоро прекомерното им високомерие, отстъпва място на Аполонците, правилния ред, светлината на разума. За Запада, това наистина е крайъгълен камък. Но за французите, истинския преврат на благодата се казва Рене Декарт.

Cogito Ergo Sum, казва Рене Декарт. Мисля, следователно съм. Дали той е трябвало да мисли много за да сглоби такова фино яйце? Ето историята: търсейки солидна основа за изграждане на неговото мислене, Декарт стартира упадаща компания, наречена методическо съмнение. С този инструмент, Декарт събаря цялата информация, която ни достига: сетивата ни заблуждават, нашите мечти ни мамят, нищо не може да устои на декартовото съмнение.

Повече и повече развълнуван от дима на канабиса, той започва да се съмнява в собственото си съществуване. Чувствайки се изпаднал, пушейки най-силната трева в Холандия, философът излиза от тази дълбочина. В самия край, мислейки, че се дави, Рене намира тази земя на Земята: "Аз мисля!" Той вижда себе си, вече спасен. "Ако аз мисля, следователно съществувам! И ако аз съществувам, всичко става възможно отново!" Той се възражда. Докато е все още развълнуван от малкото си откритие, той пише, без препрочитене една квадратна малка книга, "Дискурсът на Метода".

Книжка, която среща незабавен и необясним успех и става, за лош късмет, френското правило за мислене през следващите четири века ... а може би и повече. А Рене просто е грешал през цялото време. Да бъдеш е немислимо. Да бъдеш не е да мислиш, че ​​съществуваш. Този, който иска да бъде, вместо това, трябва да спре да мисли. Умствения поток пречи на възбудата, което ни отделя от това да бъдем. Рене би трябвало да каже "Мисля, следователно аз не съм".

Да, много лошо. Без оковите на Декартизма, Европа щеше да спечели четири века по пътя към просветлението. Доста любопитно е, че всеки е погълнат от възмущение, без да каже и дума. В интерес на истината, не всеки. Малък келтски остров все още се съпротивлява на нашественика. Един остров, който отказва да действа като французите: Албион, Англия през 18-ти век не пада в този капан. Вместо това, английската философия избира сензациите.

С подчертан опит, избягвайки предишните системи, английската мъдрост развива състояние на ума, което ражда писатели като Толкин, Грахам, Карол или Чатуин.

Това светло постижение достига до Съединените щати, където ражда протестантския прагматизъм. Независимо от това, човешката раса страда от разумностна инфлация. А хипер-разумността става златно правило в Европа.
"Примитивните" хора смятат, че това превишаване на разумността е най-лошата наша страна, която прави мутанти от нас. За разлика от нас, те винаги използват и двете си полукълба. Те знаят как да останат между тях, в средната лента.

Основното изобретение на Декарт, рационализма, не се смесва с метафизиката. "Рационализма се определя главно от вярата в господството на разума, обявена за истинска "догма" и включваща в себе си отрицание на чисто интелектуалната интуиция, което логично води до изключване на всички истински метафизични познания."
Западната философия е машина на времето: всяка нова част зависи от предишните. Човек се чуди, дали декартовия рационализъм не е в основата на индивидуализма.

Същия индивидуализъм, чиито ужасни ексцесии тровят всички аспекти на социалния живот днес. Има ли все още време да обърнем посоката на течението? Имаме ли средствата за постигане на тази цел? И смелостта? Ние си мислим. че освобождаването от индивидуализма и рационализма, ни тласка към лудост и колективизъм. Ако дяволът е в детайлите, той често е също така и в тяхната липса.

Разумността
е интелигентност с офис;
Въображението
е интелигентност с ерекция.

Виктор Юго

Да признаете, че човешкия живот
се ръководи от разумност,
значи да унищожите всички възможности за живот.

Шон Пен