Всяко живо същество има аура: животни, растения, хора. Дори артефактите имат аури: мегалити, катедрали, пирамиди, но също така и къщи, коли, лодки, скулптури, дори фасовете от цигара.
Скалите, планините, реките имат аура. За ясновидеца, спектакъла на финия свят е фестивал на променящи се цветове, въртящи се спирали от активна енергия. Произведение на Ван Гог с киселина, неонови цветове и бронзови пастели. В тази богата вибрационна палитра, липсата на аура е толкова ясно раличима, колкото носа на лицето ви. Тя издава много опасен нарушител. За лаика, мъж, жена или дете, който идва при него, това не е нищо специално. Нищо наистина.
Това е някой с плашеща баналност. В очите на ясновидеца, точно обратното, същото това същество е много необичайно. То се появява само във физическото му тяло, без аура или енергийно тяло, без сянката на яркостта. Това същество има оловен аспект. Физическото му тяло е прозрачно и кухо, в пейзаж, където светлинните вихри са навсякъде. Така че можете да бъдете сигурни, че се занимавате с междуреал, съюзник.
Не се заблуждавайте от тази дума, тези съюзници едва ли са приятелски настроени. Те идват от равнина на реалността, чужда на нашия свят, откъдето идва името и им: междуреали. Те могат да бъдат екстранеанци, дума, която НАСА използва за да определи пилотите на НЛО. Екстранеанец, буквално означава "идващ от нищото". ЦРУ и НАСА изглежда знаят много за тези същества. Като екстранеанци, съюзниците нямат нищо общо с нашия свят. Те са открили начин да се промъкнат в тази равнина. Пътници без билет.
Те преминават и влизат в нашия свят, през негативните телурични точки или чрез спиритуални сеанси и вуду-магия. Те се промъкват през долната енергийна пропаст: подсъзнанието на съблазняващия свещеник, на изчисляващия равин, на симулиращия йога ... Междуреалите се появяват като човешко същество, но имитацията им е груба. Няколко улики ги издават: липсата на светлина, липсата на сянка и по-специално липсата на външен вид.
Тези същества нямат сянка. Те не оставят отпечатъци по пясъка или рохкавата почва. Те се движат в тишината с изключителна дискретност. Те изглежда идват от нищото: в момента преди да дойдат, мястото е било празно. Те се появяват най-често в близост до чакрите на Земята, т.е. в точките, претоварени с космо-телурична енергия. Вие медитирате на едно от тези силни места, когато едно или повече същества се появяват от безлюден път.
Понякога те изникват от изолирана група дървета, където би трябвало да сме ги видели преди. Но те не са били там. Понякога те идват от руинi, наклони или откъдето и да е, но винаги по много малко вероятен начин. Ако имате някакви съмнения за странен турист, потърсете сянката му. Ако има такава, то това е просто още един луд човек. Ако няма, има две възможности: или слънцето е скрито, в този случай и вие няма да имате такава. Или е съюзник. Междуреал. Посетител от нищото.
Ако посмеете, погледнете в очите му. Само един бърз поглед, няма нужда да отваряте широко вратата за него. Един бърз поглед е до голяма степен достатъчен. Очите на съюзниците нямат нищо човешко, живо или мъртво. Да, мъртвите имат очи, и поглед. Зомбитата също имат странни очи. Но това са човешки очи, дори и ако са мъртви. Очите на съюзниците не приличат на нищо познато, човешко или животинско. Всички очи са повече или по-малко блестящи, колоритни, изразителни. Но не и тези.
Вместо да излъчват някакъв цветен сигнал, дори скучен, дори малък, те изглежда поглъщат светлината, подобно на черните дупки. Очите им са празни. Те изразяват себе си, чрез очите и никога не говорят по друг начин. Тези посетители без сянка и без отпечатък не принадлежат към нашата вселена. Ние функционираме с подобна на течност енергия, нашата среда създава чудесно място за водата.
Зародиша започва в този елемент и нашето тяло се състои от 75% вода. Идвайки от друга равнина на реалността, от нищото или от паралелна вселена, съюзниците са електрически, тяхната среда е от огън, горещина и суша. Техния контакт е изгарящ, те могат да ни изгорят, да ни замразят или просто да ни подразнят, в зависимост от нашия и техния енергиен заряд. Все пак, те не могат да ни наранят. Те обичат нашия свят и чувствата, които той им дава.
Те имитират човешки облик, за да могат по-добре да ни съблазнят. Те чувстват голямо удоволствие да се промъкват в нашия водно-доминиран свят и да потърсят воин или магьосник, за да трансформират своята туристическа виза в разрешение за дългосрочно пребиваване. Всъщност, някои магьосници имат страст към тези същества, идващи отвъд този свят. Магьосниците Яки ги наричат съюзници и ги поставят в колба. В Близкия изток, това са джиновете, те са поставени в газени лампи.
Шаманите и магьосниците в тези различни държави се държат по същия начин, както межуреалите. Те ги опитомяват, изсмуквайки енергията им, те казват, че ги впрягат. За да впрегнат съюзник, те го хващат и силно го притискат към земята, докато той не изпразни енергията си. Шокът може да бъде силен, но те не го пускат. Когато той загуби цялата си енергия, той се слива с водно-доминираната енергия на нашата равнина. Съюзника е впрегнат.
Сега той ще остане в това ниво на реалността, верен слуга на магьосника, и ще му помогне в неговата магия. Магьосникът заключва съюзника в специален малък контейнер, бутилка или газена лампа. Този любопитен контейнер, става резиденция на съюзника и остава, през по-голямата част от времето невидим. Във Вуду, съюзниците са обожествявани, което е голямо неблагоразумие. Вярващите са припокрити, т.е. обладани от тези съюзници. Тялото на обладаните, служи като контейнер, бутилка с вода или магическа лампа. Въпреки това, пазете се! Това не е преживяване между другото, както Аяуаска или скока с бънджи. Както всички ритуали по обсебване, вуду практиките в Хаити, Бразилия и Западна Африка са упражнения, които са твърде опасни, за да се рискува, особено ако нямате никакъв опит. И дори и да имате, трябва да рискувате по-малко. Рисковано е да се отваря място за други същества. Те чакат това от много дълго време!
Как да бъдем сигурни, че те ще си тръгнат, без да създават проблеми, когато магьосникът им каже? Ако те откажат да дадат път на законния собственик на тялото, когато той излезе от транса си, той ще намери физическо си тяло вече заето от друг. И то какъв! Съжителството никога не е приятно, но с междуреал, това е обратното на синекур. А добрите екзорсисти не растат по дърветата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар