Книга 6: Пътуващият Дух: Глава 30: Какво Средновековие?

Мисля, че е крайно време да поставим нещата директно и по драстичен начин. Средновековието никога не е съществувало. Това е чиста измислица, лъжа, невероятна манипулация на съзнанието, направена от религиозна диктатура, която е създадена в Европа между 1320 г. и 1350 г., от двореца на Авиньон.

Така започва една от най-добрите статии в сайта на Жан-Клод Флорной, който е основател на един нов цикъл на вълка. Проучвайки нашето минало в търсене от основателна визия, той е впечатлен от тезата на Анатолий Фоменко или рецентизма. Това е своебразен голям взрив в малкия кръг от истински изследователи. Въпреки това, няма шок, рецентизма възниква за да проправи своя път в мозъците ни.

Какво точно е рецентизма? Много сериозно нещо, ако вярваме на Фоменко. След хуманитарна катастрофа, много сериозна епидемия от чума, Римската империя внезапно се разпада, тъй като липсата на население в Европа почти я обезлюдява. Ужасен епизод на беззаконна жестокост, неизбежно ще последва, освен ако ... Освен ако елита на римските легати не измисли спешно добра магическа рецепта, която да създаде ред в живота и поведението на населението, върнато към дивата природа.

Римските легати се събират в Авиньон и полагат основите на религия на последния шанс. Те я разпространяват сред оцелелите от чумата, без памет, без хоризонт, готови за всичко и най-вече за най-лошото. Тя е трябвало да бъде религия на любовта. Това е християнската религия. Една красива приказка, развиваща се по желание, изцяло създадена през 1350 г., заради изискванията на каузата ... Това не е нищо по-малко от опит да се спаси това, което е останало от цивилизацията на Запада! Гоямата чума не пощадява никого. Западна Европа е в пламъци.

Всеки град, всяко село е изгаряло мъртвите си. Вонята е била непоносима навсякъде. Те е трябвало да унищожат труповете на жертвите на чумата, преди да започнат да изгарят живи последователите на старата религия, тези мъже и жени друиди, които новите свещеници обвиняват в магьосничество. Било е абсолютно необходимо, за да рестартират цивилизацията, за да си възвърнат контрола над тълпата. Давайки на хората страха от боговете, винаги е печелившо при тези обстоятелства.

Друидите са пречка за новата религия, предназначена за глуповатите хора - брутални и сурови. Трансформираща вълците в блеещи овце. Ето как в Авиньон, Римската религия е създадена и първият папа е избран да я ръководи. Впоследствие, папите се преместват в Рим, но произхода на християнството се намира в Авиньон през 1350 г. Пак според Фоменко. Как такава ловка измама остава толкова дълго време незабелязана?

Ние изглежда се преместваме директно от древния Рим в Ренесанса. Година 0, тази на раждането на Исус, вероятно не е съществувала така, както ни е представена, нито пък самия Исус. Каква бъркотия! Това е историческо "пътуване", на което аз ви каня, приятели; квантов скок. Повървете с мен по тези пътеки от паметта на света, които все още са малко посещавани. Подобно на мен, халюцинирайте и участвайте в огромното мислене, което започва и трябва да се направи, за да изясним нещата.

И така, година 0, самото начало на нашия календар, е основаването на Рим от Ромул и Рем. Към всички християнски дати ние трябва да добавим 753 години и да приемем системата AUC, Ad Urbe Condita, годината от основаването на Рим. В момента сме в година 2012, но не след Христос, о, не: 2012 г. след основаването на Рим! Тогава всичко става ясно: Година 1078 AUC (325 + 753 = 1078) е точно в епохата на римския император Константин и Първият събор в Никея.

Така че той е организатора на тази културна революция, той е виновника! Само той може да си позволи това, той има средствата, тези на Световната империя от това време. Романския стил е работа на римляните! Заради неговия собствен култ, той построява тези десетки хиляди сгради, заради личната му слава! "Христос", "Божия помазаник", е той и само той, неоспоримия господар на Рим, императорът на Изтока и Запада, основателят на града, който носи неговото име: Константинопол. Искате да знаете каква е била неговата религия, нали?

Новата религия

Искаш да кажеш, че личността на Исус е чиста измислица? Не може да бъде! Ти си луд! Ами, ние знаем, че неговата историческа реалност, никога не е била доказана.

Напротив, неговите прилики с един предишен пророк показват как неговата личност е създадена от римските легати. Митра е роден от девица на 25 декември. След раждането си, Митра е почитан от овчарите. Той е велик пионер и пътуващ майстор. Митра получава имената на Светлината, Истината и Добрият Пастир. Той е "пътят, истината и светлината". Той, също така е наречен "Изкупител", "Спасителя", "Месията".

Той е идентифициран с Лъва и Агнето. Трансзитус (пътуването на Митра с бик на раменете си), напомня за "Пътят на Кръста" или Via Crucis от историята на Евангелието. Неговия свят ден е бил Неделя, "Господния ден". Той е имал празник на датата, която след това ще стане Великден, съответстваща на неговото възкресение. Той има 12 спътника или ученици. Той е извършвал чудеса. Погребан е в гробница. И след три дни той се възражда.

Неговото възкресение се празнува всяка година. Неговата религия включва Евхаристията или "вечерята на Господ". Думите на Тайната вечеря са тези на последователите на Митра. Митраизма е религия на спасението: саможертвата на Митра води до изкуплението на човечеството. Атрибутите на морука или "великия посветен" - фригийска шапка, пръчка и пръстен, са много подобни на митрата, владишкия жезъл и пръстена на християнските епископи.

Имайте предвид също така, че митраизма се свързва не само с формата на митрата на епископа, но също така и с нейното име: митрата очевидно идва от Митра. Възникнал в Персия, този древен култ (ранния митраизъм междувпрочем, е бил и религията на древните българи, преди тангризма) се е разпространил из цялата Римска империя, започвайки от 68 г. пр.н.е, и изчезвайки през 3​​-ти век от н.е. Но защо е изчезнал? Ами, защото е бил заменен от християнската религия, копирана от модела. Култът към Митра е наречен Sol Invictus, непобедимото Слънце.

Старата религия

Старата религия, оспорена от този нов култ, създаден в Рим, се практикува традиционно от келтите (още едно доказателство, че келтите и българите са дошли от едно и също място). В Рим тя е била в разцвета си, благодарение на посветения император Халиогабал. Тя е вариант на култа към Изида, практиката на просветление, чрез мълния. Мълнията, твърде трудна за контрол, никога не е била използвана в катедралите. На нейно място шаманите и друидите са използвали ползите на Врил енергията.

Те усвоили античното изкуство на свещеното строителство, което им позволява да движат и да концентрират Врил, фината енергия, добре позната на гео-биолозите. Работещи от хилядолетия, техниките за пробуждане са неизброими: в катедрали, магьосниците и друидите влизали в транс и колективен катарзис, чрез употребата на психотропни медикаменти и халюциногени, както е видно от резбованите колони и арки, където можете да видите много алкалоиди растения.

Основната практика включва цели тълпи, и се повтаря всяка седмица: енергийна баня в атанори (които пък идват от алхимията и херметизма), сложени в готическите катедрали и римски църкви. Естествено, когато новата религия на Христос измества старата, атанорите продължават да функционират. Тези прекрасни инструменти за пробуждане, които са в църкви, параклиси и римски крипти или готически катедрали, наистина са били основното предимство на новата религия.

Благоприятното въздействие на каменните атанори върху вярващите, за тях е било гаранция, че новата религия е правилната ... Наистина зла хитрост и лъжа на фалшивите свещеници. Строител на катедралите не е християнската църква, която все още не е била измислена, когато са били построени. Истинският им строител е Рим. И по-специално император Константин. За да се ​​убедим в това, нека чуем един просветен историк.

"Император Константин (306-337), след победата си в битката на Милвийския мост над Максенций през 312 г., променя изцяло лицето на Римската империя. След победата си, той поставя върху щита на легионерите си кръст, неговият нов символ, състоящ се от две гръцки букви Khi (X) и Rho (P), инициалите на думата Христос, което означава "помазан, този, който е получил светото помазване на Бог". Впоследствие, кръста се превръща в символ на римските легиони.

През 313 г., Константин обнародва Миланския едикт, позволявайки свободата на поклонение на всички граждани на Империята. Нашите християни, врагове на империята, отсега нататък могат свободно да упражняват своите срещи и преводите на Септуагинта на Латински се увеличават. Константин, чрез насърчаване на хармонията в империята около един бог, по този начин потушава всички размирици. През 321 г., Константин налага неделната почивка, под името "преподобния ден на слънцето".

Sol Invictus е все още култ на империята ...

През 324 г., Константин премества столицата на изток, в град Византион и го преименува на Константинопол. През 325 г. възниква Никейския събор. Според традицията, в края на този съвет, Константин и неговата нова църква (от латински Ecclesia = среща) асимилира монотеистичните принципи на манихеите и християните в култа към Sol Invictus и създава новата религия (от латински religio = уважение, култ, поклонение) на Императора-Христос, син на бога.

Християнската религия, християнизира себе си и по този начин се превръща в гръцката религия (O christianismos), която е, може да се каже, култ към Константин, единствения представител на Единствения Бог в своята империя, в процес на обединение. Това напомня на това, как учените на поклонението, обнародват веднъж славата на Александър Велики". По-вероятно, събора в Никея, който е създаден от императора, да е създал новата официална догма на Римската империя:

почитането на Императора-Христос, заменяйки Sol Invictus.

Изграждането на базиликите (от гръцкото Basileus, император), къщите на императора, посветени на Христос и служещи като съдилища, места за бизнес и др., се увеличават в цялата империя. Любопитството трябва да се отбележи: Евсевий Кесарийски, чрез неговата книга "Животът на Константин", допринася много за обожествяването на последния, който до края на романския период (12 век) е бил почитан като основател на Католическата църква.

Много римски църкви, в Поату Шарант, Алп дьо От Прованс и др., имат над своите преддверия, през които постоянно циркулират тълпи, конни статуи, наречени Константини. До дванадесети век! Константин, по този начин, е бил почитан от християнската църква в продължение на почти 800 години! Не ви ли изглежда очевидно, че римските църкви са били посветени на Константин, защото те са били построени по негово време?

Римските църкви, безбройните параклиси, величествените катедрали, са били построени в чест на монарха, простосмъртен, чиято отговорност като император, го побърква. Тези сгради са брилянтно рециклирани в стаи за катехизис, за да се проповядва добре измислена история, изглежда, от група от учени-монаси, под ръководството на Тома Аквински ... Красивата басня, избродирана в Авиньон, ще убеждава целия свят, в продължение на седем века.

Това директно изобретява няколко века, които не са се случилим, и въображаемия Исус, разбира се, е най-добре пазената тайна на Ватикана. От самото начало, кодово му име е Моста, защото както моста ви позволява да пресечете реката, така и Моста позволява да се пресечат вековете. В резултат на това, папите приемат титлата Понтифекс ...

""На моста на Авиньон, ние танцуваме, ние танцуваме. 

На моста на Авиньон, ние танцуваме в кръг. (френска песен).