След завладяването Америка е широко отворена към белите: почти празен континент за обработка и експлоатация.
Червените не са били склонни да приемат всяко сътрудничество с белите. След това започват индианските войни и търговията с африкански роби. За да се управляват робите, през 17-ти век във Франция е написан Черният Кодекс. Това не е книга, в точния смисъл, това е името на масив от правни текстове, регулиращи живота на черните роби във "френските острови". Първоначално с цел да се ограничат злоупотребите и лошото отношение към чернокожите в плантациите ...
..., а също и за да спре нелегалния трафик, Черния Кодекс има за цел създаване на състояние на робите, близо до другите категории хора, но също така и да направи легална практиката на робството и търговията с роби. Черния Кодекс дава на робите и техните семейства на американските острови, граждански статут на изключение, по отношение на обичайния закон във Франция от онова време и дава на господарите власта за дисциплина и полиция над техните роби.
Тази власт е подобна на военната власт и включва телесно наказание. Тя изисква господарите да кръстят всички свои роби, негри, черни жени и негърските деца в католическата религия, апостолска и римска, особено в римската. Черния кодекс, като закона на Корана, позволява телесно наказание, но забранява малтретирането на роби, мъже или жени. Ако жена роб е бременна от мъж, независимо дали той е свободен или не, плодовете на този съюз ще бъдат роби.
Робите могат да се оплакват от лошо отношение на съдии и хора на краля, те също могат да свидетелстват в съда, да се оженят и да създадат собствен спестовен фонд, за да си купят свободата. Но техните деца ще бъдат роби според закона, собственост на господаря на майката. Първоначално предназначен за Френските острови, Черния кодекс не се прилага за Нова Франция, нито за френска Канада, където въвеждането на робите и робството винаги ще бъде забранено.
Декларацията за правата на човека от 1789 г., описва премахването на робството, но тя се прилага само за жителите на държавата - майка, където никога не е имало роби, а не за американските колонии. С други думи тя е безполезна. Политиците знаят тайната. Освен това Наполеон възстановява робството на островите, защото, ами....не бихте искали белите плантатори да вършат работата, нали?
Търговията с роби ще бъде забранена през 1815 г., но робството ще бъде окончателно премахнато във Франция на 4 март 1848 г. Във Франция! Защото в младите Съединени американски щати, там е друга история. Черния кодекс в САЩ вдъхновява специална версия, Черния кодекс на Луизиана, приет през 1806 г. и ревизиран през 1808 г., който се превръща в най-трудния текст на Америка. И за черните американци адът продължава, дори и след Гражданската война.
Сегрегация, гета, дискриминация, институционално унижение, тормоз и дори екзекуции или човешки жертвоприношения, изпълнявани от откачалките от Ку-Клукс-Клан ... Не са зараснали още раните ни. Преразглеждането на Черния кодекс с очите на сърцето е път към помирение. Какво има в този известен код? Ще ви предоставя повече подробности. Преамбюлът показва концепцията на робството като факт, без да уточни нито произход, нито легитимация. Изглежда, че това е абсолютно нарушение на френския закон и поради тази причина няколко парламента ще откажат да регистрират текста.
Разпоредбите на Черния Кодекс
Това е кодекс за добро поведение на господаря, но по-специално на роба, с цял списък от грехове и тяхното наказание. Робствотото се разглежда като икономическа необходимост. За всеки плантатор добрия роб е живия роб, който работи усилено и яде малко. Черния кодекс има само една цел: максимална печалба и минимални неприятности. Поради икономически причини той насърчава да се кръщават робите, да се обучават, да им се осигури образование и католическо погребение.
В първата версия на Кодекса, писателите изглежда са мислили, че чернокожите са човешки същества, надарени с душа и в този смисъл спасение. О, колко хубаво! Great! Но забранявайки да им практикуват протестантската вяра, това уважение ли е? Член 44 ни позволява да се съмняваме в това: "Робите са мебели", т.е. стоки, които могат да бъдат продадени и купени според волята на собственика. Никакво състояние на ума от страна на земеделските производители. Семействата в частност, могат да бъдат разделени по всяко време.
За какви семейства говорим, така или иначе? Мебелите не са семейство ... Ако кодекса дава на робите легална идентичност, то тя е като на непълнолетните, по-малка дори от тази на децата и слугите. Всички деца, родени от родители роби на свой ред се превръщат в роби. Сватбата на роби е невъзможна без съгласието на господарите. Кодекса гласи: "Ако роб се ожени за свободна жена, децата следват състоянието на майка си.
Нека не се радваме прекалено бързо на това, което може да изглежда като хуманитарна мярка. Икономиката никога не е далеч. Черния кодекс добавя: "Ако бащата е свободен, а майката роб, децата ще бъдат роби." Смъртната присъда без процес е разрешена на господарите, за кражба на кон или крава, за трети опит за бягство или за среща. Човек би си помислил, че доста злоупотреби трябва да са били извършени ... в границите на доброто управление, разбира се, разбира се ...
Ако е забранено мъчението на роби, господарят има дисциплинарна власт: "Само господаря е в състояние, когато смята, че неговите роби го заслужават, да ги оковава и да ги бие с пръчки или въжета. За по-сериозни присъди е необходимо съдебно решение. По този начин, ампутация на ухо или осакатяване, горещо дамгосване или дори смърт, могат да бъдат произнесени от магистрата и да се извършат от палач, не от самия господар.
От друга страна присъдите за господари, за убийство или измъчване на роби, са много редки, както можете да очаквате. Ако текстът принуждава господаря да храни и облича робите си, то той забранява на робите да обработват за своя сметка всяко парче земя. Освен това, ако робът има право да се оплаче, показанията му не се зачитат. Той има легално право, по-ниско от това на непълнолетно лице. Африканският роб е по-малко свободен от средновековен крепостен селянин.
Няма никакво съмнение, че робите не са имали социални осигуровки. Те са се грижили за себе си, тъй като биха могли, и са умирали от недохранване или изтощение. Член 27 се стреми да осигури минимална защита на роба, по-специално за старост или болест. Изглежда, че простото изоставяне на стари или болни роби, остава правило, без никакви съдебни производства, тъй като е записано само едно изречение за това.
Черните роби не са имали право да носят оръжие, освен за лов. При първият опит за бягство, на заловения му се отрязват ушите и бива заклеймен. Вторият опит, довежда до осакатяване. Третия опит е бил наказван със смърт чрез обесване. Черния кодекс е най-чудовищния правен текст, който Новите времена са създавали. Както и да е, това е безмилостно разкриване на доминиращото и расистко бяло общество, което за два века не се е променило много.
Защо днес не казвате нищо за това, "цивилизовани" господа и дами французи, испанци, англичани, португалци? Нека ви цитирам част от закона на древните "примитивни" (както вие ги наричате) българи - "тюрки" - законът Торе, създаден няколко хиляди години преди новата ера, когато вие още не сте съществували:
"В отношенията с малцинствата се спазват същите закони като към мнозинството, с изключение на отговорността да гласуват и притежават оръжие. Робството, малтретирането и подтискането на човешките свободи се забраняват от закона. Всяко нарушение на този закон, независимо от кого, се наказва със смърт. Всеки роб, дошъл независимо откъде в българският Саракт и спазващ закона Торе, е свободен човек, който има правото да живее и да се развива в българската държава свободно, както и да бъде защитен от държавата, ако бъде поискан обратно от господарите си. Ако наруши закона, то той ще бъде съден както всеки български или друг гражданин в Саракта".
Няма коментари:
Публикуване на коментар