вторник, 30 октомври 2012 г.

Книга 6: Пътуващият Дух: Глава 48: Път от Светлина


Рано или късно, всички ние преминаваме през тясната порта, която води вътре в нас. Рано или късно, пазителя на прага ни позволява да влезем в това място, озарено от мир и светлина. След това е само въпрос да останем там ...

Иисус казва: Бъдете просто минувачи.

От незапомнени времена, просветените са се посветили на това учение - преминаването. Ето и откровението на един от тях: "Аз направих това, което се нарича екскурзия на тялото, в пълно съзнание, на възраст 16 години. Оттогава съм ясновидец и имам достъп до астралния свят. Скитал съм много в другите светове. Имам този дар за четене, дори в несъзнаваното. Това е вълнуваща работа, но ужасна. Когато получих инициране от Жан-Клод Флорной, аз посветих себе си на това да давам на другите. Това беше правилото и аз го приех. Знаех какво очаквам.


Не е трудно да прочетете в хората. Това, което е много трудно, е да помогнете на същество от светлина да излекува раните си. Тежка задача, понякога сърцераздирателна: да подкрепиш някой в пътуването към неговите най-тъмни дълбини ... но каква огромна награда е, когато човека засвети ослепително и получи достъп до собствената си светлина. Понякога този радостен катарзис може да продължи с дни. Благословено време за този, който преминава, както и за този, който му помага. Понякога се налага да чакате дълго, за да дойде катарзиса. Но винаги идва." (Стефан Кервор)



Катарзис е гръцка дума, означаваща "почистване, пречистване". Ницше говори за това в "Раждането на трагедията". Според него, античния гръцки театър не е пасивен спектакъл, а един вид транс, в който е вградена помощта. Всеки човек съживява своите енграми и пречиства същността си ... до окончателното освобождаване, катарзиса.

За психоаналитици като Юнг или Райх, катарзиса е светъл и радостен екстаз, който приема форма след прочистване на основната енграма. Енграмата е емоционална травма, понякога свързана с физическа травма: загуба на съзнание, кома, загуба на контрол, анестезия и т.н. Съдържанието на енграмата е забравено, но то действа без наше знание, някъде в тялото ни и ни изпраща абсурдни заповеди. Ако не се разсее, енграмата остава активна през целия живот.




Има дори енграми, които имат своите корени в предишни животи, случаят не е рядкост.

Намирането на енграмите е работа на помагащия на преминаващия.
Преразглеждането на енграмите е работа на самия преминаващ.
Обезвреждането на енграмите е целта на преминаването.

"Аз използвам дълбок транс, който провокирам по различни начини: интернализация, предложение, магнетизъм, шиацу, рейки или цялостен масаж. Но не хипноза, нея я отказвам. После заемам моята енергия на кандидата, за да му помогна да се спусне вътре в себе си. Мога също да използвам фокусирана енергия от мегалитите: в края на краищата, те са издигнати за това. Катедралите и техните крипти са благословени места, но е трудно да се използват. Нека тогава да изберем руините.


Има мощни места в природата: извори, гори, мочурища ... За щастие, аз живея близо до Майката Гора, Тъмната Гора, която е често най-доброто преминаване". (Стефан Кервор)

Контрабандиста няма друг избор:
това е правилото, което решава.

Нашият контрабандист не се отнася до правило, специфично за Клана на Вълка. Той споменава за неписано правило, което се отнася до всички чувствителни хора в търсене на светлината. Това е правило, за което Хуан Матус говори непрекъснато на Карлос Кастанеда. Това правило не е възпроизведено никъде, тъй като то е известно на всички. То блести, много ярко, в дълбините на сърцата ни. Някой ден, някой послушник, неинтересуващ се от авторски и лицензионни възнаграждения ще напише брошура, в която ще бъде представено Правилото на всеки вътрешен живот.

Жалко за неговите читатели.

Писането на Правилото е не само безполезно, а дори опасно. Правилото, когато е писано, престава да бъде живо, то вече няма да еволюира по отношение на себе си, както всяко живо същество прави. ДНК не трябва да бъде записана и разбрана с разум, за да бъде ефективна. Един човек ще прочете писаното Правило и ще каже: "Това е позволено от правилото, така че мога да го направя." Тогава друг ще каже: "Това не е забранено, така че имам право." Човек няма да погледне по-дълбоко в сърцето си, където буквите, в крайна сметка ще умрат.

Ето как Свещеното се превръща в религия на книгата. Писаните поправки и корекции. Устното разпространяване дава живот.

Контрабандистите на Клана на Вълка не прилагат същия метод за всеки кандидат. Необходимо е третото око на ясновидец, за да намери пътя, който се вписва. Има само един път и контрабандиста трябва да го намери, без да се провали, възможно най-бързо. Когато пътя е намерен, последващото ще дойде от само себе си. Какъв би бил смисъла да се напишат тези ефузии на неизказаното? Защо да записваме това, което никога няма да се случи втори пъти? Относно кандидата за просветление, ами той винаги може да разкаже опита си на всеки, на когото иска, ако намери сили, талант и интерес.



Контрабандиста винаги ще мълчи за това. Затворена уста, затворени очи, запушени уши. Той никога няма да напише, нито ще нарисува нито един от детайлите на нито една от тези мистерии: дума не може да се добави, нито картина да се нарисува.

Винаги ще има повече истина във Вселената
отколкото във всички книги на хората.

Уилям Шекспир



Well, my friends ... Всяко нещо има своето начало и своя край. Освен едно: Животът. Той е безсмъртен, той е вечен. Той е преминаващ през всички времена, всички нива на съществуване, всички реалности и измерения, всички вселени. И ние сме този живот.

Ето, че дойде времето да публикувам и последната глава от Сага за Едем - различната история на човешкия вид. Искрено се надявам историята да ви е харесала и всеки от вас да е намерил за себе си своята истина в нея. Ние сме същества от светлина. Забравили сме това, но ето, че дойде момента, когато е повече от наложително да си припомним кои сме и как да намерим отново себе си. В тези времена на промяна, да тръгнем отново по пътя към светлината, който винаги е бил отреден за нас. От самите нас, естествено. Да намерим отново връзката с Единствения, този който е само и единствено в самите нас. Нека тръгнем по този път. И той ще ни отведе там, където всички ние принадлежим. 

Пътят ще бъде труден, ще има много завои, капани, много същества ще се опитат да ни отклонят от него. Но не се отказвате, само защото е трудно, нали? Или може би се отказвате? Но запомнете, не е извинение да не правите нищо, само защото можете да направите малко! Направете това, което можете, направете това, което трябва. Как? Това ще намерите само вътре в себе си. Обърнете се към себе си и там ще намерите всичко, от което имате нужда. 


Защото:
Само вътрешната интуиция води света напред към рая, който вече е тук. Този, който го прозре, ще знае каква е съдбата ни.

"Гледай не с разума, а с душата. Животът, който идва е този,
дошъл преди нас, в очакване светът да се разкрие.
Вгледай се по-отблизо. Открий очите, с които ще видиш".
Първото Откровение

Довиждане приятели и нека Светлината бъде с Вас.
Искрено ваш: Георги Петров

Няма коментари:

Публикуване на коментар