Книга 2: Бившите Богове: Глава 46: Плашещият Бог

Както видяхме, бившите богове са мръсни, ядосани, безотговорни. Група от диви деца, които се заяждат постоянно. Да, боговете са огромни и е разумно да се страхуваме от тях, си мислели гърците преди 2500 години. Те ги познавали добре!

 

По същото време, от 6 век пр.н.е., се провикнали Галите: "Разумно е да се страхуваме от едно нещо, от лудостта на нашите създатели. Тези Всемогъщи луди са в състояние да хвърлят небето върху нас, тъй като те вече са го направили веднъж."
Хората от тази епоха не са виждали боговете, както го правим ние днес. Древните хора са по-съобразителни и с основателни причини. Боговете, които те видели, са опасни, егоистични, безскрупулни, алчни за слава, ревниви и отмъстителни. Гордия Зевс, ядосания Яхве, жестокия Один, убиеца Баал и т.н.... в сравнение с тези богове, дяволът е аматьор.

Казват, че човекът създава Бога по свой образ, а той самия нямал такова високо мнение за себе си. Точно обратното, ако боговете наистина са създали хората по свой образ, не би трябвало да се избиват един друг до последния, както направиха.

По-добри ли сме от нашите създатели? Това е съмнително. Истината е - тези, така наречени богове не ни създават - те ни проектират. Голяма разлика! Те са били просто хора. И дори не са били от най-чистия вид. Много интелигентни свръххора, много компетентни инженери и учени, но напълно невежи в любовта и позитивните емоции: такива са били бившите богове.

Писанията говорят: в портрета, който построяват различните митологии, човек напразно ще търси любов в боговете.
Недостойните бащи са по-многобройни.
Какъвто бащата, такъв и сина.
Ние не сме по-добри от тези, които са ни създали по свой образ. Все още не. Религиите, които проповядват Божията любов са съдбовни варианти на Стокхолмския синдром.
О, да, страхувайте се от боговете. Но от любовта, не! Те не са богове, въпреки великите им сили, техните технологии и всичките им науки.

Въпреки тяхното дълголетие, което сравнено с човека, ги кара да изглеждат вечни, боговете са смъртни, както и всяко същество. Те имат само по-дълъг живот, което не означава вечност. Гилгамеш от Шумер е открил това преди четири хилядолетия. Бившите богове са били само демиурги. Те ни създали чрез експерименти, така като ние ще направим скоро чрез генетика. Изправени пред възхода на религиозния фундаментализъм, изглежда, че сега е време, повече от всякога, да се въведе някакъв ред в тази бъркотия. Нашия уникален Бог, са по-скоро безброй богове. Нашия Създател е създание. Тези, така наречени богове са узурпатори.

Това не означава, че Единствения не съществува. Вярата е толкова полезна за човека, колкото и въздуха, който диша. Нищо велико не е направено без вяра. Но нека не бъркаме Живота със задниците. Когато се върнат в своите НЛО, тези царе на генетичната манипулация и оръжия за масово унищожение, ще имаме ли глупостта да им се хвърлим в обятията, както направихме? Защото те пак ще ни превърнат в роби за свое собствено удоволствие, както преди? Междувременно, Раел и неговите клонинги ни показват пътя, който да НЕ следваме. Нещо като компас, който сочи на юг.

И всички тези меки глави ще пеят Алелуя? "Боговете" са ни "създали" за да им служим и те ще се върнат, както обещаха. И когато се върнат, ще възобновягт дейностите си. Дали наистина това ще свърши някога? "Крайно време е да се събудим за страха, че крадците ще се възползват от съня ни, за да ни откраднат посевите." През последните хилядолетия, религиите разпространяват само пропаганда. Перфектно промиване на мозъци. Принципът е добър - да се чувстваме свързани с нещо добро, но съдържанието е гадно.

Търсейки Живота, нямате нужда да поглеждате навън. Неговия истински параклис е в тайната на сърцето ви. Единственият път, който води към Него започва отвътре, все пак Той е навсякъде. Тези, които се представят за него са най-лошите фалшификатори. "Ако Буда пресече пътя ви, убийте го", казва Коана. "Ако Бог пресече пътя ви, убийте го." Това също е вярно. Ако Единственият е вътре във вас, как може да се срещнете с него извън вас самите? Унищожете неговият храм, откажете неговата религия, убийте неговите безполезни свещеници. Вие сте единствените свещеници на вътрешния ви Бог.

Неговия единствен храм е вашата вътрешна тишина. Когато вашият шумен ум, стане тих, той е тук. И когато той се усмихва, усмивката му е на лицето ви.

Вярата е толкова полезна за човека, колкото и въздуха, който диша, нищо велико не може да бъде направено без вяра. Но вяра в какво? В себе си. Вярата във величието на човека. Човекът е Бог, способен на най-доброто и най-лошото, той често се е доближавал до катастрофа и винаги се е измъквал.

"Ако Бог съществува, атеизма
трябва да е по-малко обиден
за него, отколкото религията."

Едмон и Жул дьо Гонкорд