Книга 2: Бившите Богове: Глава 48: Абзу, Кухата Земя

Има ли друг свят под краката ни, където има превъзходни хора, по-големи, по-мъдри от нас, в светлината на централно слънце, което никога не залязва?

"Пред целия свят декларирам, че земята е куха и обитаема вътрешно", казва Джон Клийвс Симс през 1818. Той прекарва остатъка от живота си, защитавайки тази теза, която на свой ​​ред повлиява много писатели фантасти, като Жул Верн и неговото "Пътешествие до центъра на Земята" или дори "Тарзан, в ядрото на Земята" от Едгар Райс Бъроуз. Което, без изненада, прави кухата теория за Земята все по-популярна. През 1900 г. двама нови есеисти взимат теорията на Симс и я развиват.

За Рийд и Гарднър, земята е куха, отворена откъм полюсите. Рийд си представя, че сиянията са всъщност отражение на светлинни явления, които се случват вътре в земята. Може би вулканична дейност? Книгите му не са успешни, но идеята печели все повече привърженици. По-късно Реймънд Бернар, пише в "Кухата Земя": "Ние видяхме нещо толкова странно, че останахме в мълчаливо учудване, в откритото море пред нас, се изправи изведнъж нещо като голяма планина, където, на определено място, океанът изглежда се изливаше!

Объркани, ние тръгнахме в тази посока и много скоро се намерихме, опитвайки се да навигираме в огромен каньон, водещ до центъра на земното кълбо. Ние не спряхме да се изненадваме. Осъзнахме, по-късно, че слънцето грее във вътрешността на Земята."

Елена Блаватска, известната езотеричка на 19-ти век, споделя тезата за Агарта, подземната Атлантида. Този подземен свят не е идентичен с кухата Земя, но прави хипотезата дори по-привлекателна.

Сцената е построена, Земята е една куха сфера, с два отвора откъм полюсите и в центъра й, блестящо слънце, което не се скрива. Това вътрешно слънце поддържа мек и приятен климат, където специална светлина удължава живота на обитателите.
Защото там има обитатели.
Същества, по-красиви и по-силни от нас, с живот, много по-дълъг от нашия. Съществата можем да наречем богове. Това ни напомня на нещо. Нека да видим?

 Чрез прочитане на гръцката митология, историята ни показва Уран, който търси убежище в подземния свят. Но не само в Гърция ...

В келтската митология, Туата намират убежище в подземния свят на Сидх. В християнството, под земята е ада, където прокълнатите ще останат за вечността. И в шумерската митология, Енки, бога създател, уморен от постоянните сблъсъци с брат си Енлил, на шумерски Садам, или Сатана, му оставя повърхността на земята. И къде отива бога Енки? Той отива в Абзу.

Според шумерите, всички планети са кухи и тяхното вътрешно пространство се нарича Абзу. Такова пространство между горния и долния свят е идентично намерено в египетската и гръцката митологии. Както и в християнството, dell'inferno (ада).

Суверен на света, цивилизационния бог Озирис научил египтяните на закона, селското стопанство, както и на уважение към религията. Но популярността му сред поданиците, провокира ревността на брат му Сет. Той убива Озирис, разчлененява тялото му и разпръсва парчетата в цялата страна. Изида, сестра и съпруга на Озирис, събира това, което е останало от съпруга й и със своите заклинания, успява да го възкреси. Тогава, те създават Хор, който отмъстил за смъртта на баща си.

Що се отнася до Озирис, той се присъединява към подземния свят, където става владетел на царството на мъртвите и съдия на душите им.

В Гърция, след победата над Кронос, Зевс управлява Земята, Посейдон управлява морето, Хадес и Хефест, управляват ада и подземния свят. Наличието на този свят под краката ни, определено е повтарящ се в много традиции. Маите се очаква да бъдат пазители на тунелите, изкопани преди хилядолетия от неизвестни машини. Тези тунели минават през цяла Латинска Америка и се разширяват от Мексиканския залив до Антарктика.

Аз вярвам, че митовете са волята на боговете и за нас, дори и такива невероятни легенди, заслужават да бъдат взети на сериозно.
И все пак, с времето, дупките в полюсите бяха забелязани. "Не е задължително", казва Рох Сокере. Неговите задълбочени изследвания в досиетата на НАСА му показват изключително редки снимки на полюсите и той намира една, която показва, че единия полюс е скрит под море от облаци. Това е много фино. а какво да кажем за изследователите на полюсите, които се изреждат да ходят там вече два века?

Как те успяват да не паднат в дупката? Може би някои са паднали, като Адмирал Бърд. "През 1926 г., Бърд, заедно с един капитан и двама офицери, ходят с часове, катерят се по хаотичния вечен лед и се спускат по опасни склонове. Изведнъж, те откриват незабравимото. Пред техните приковани очи, изниква дълга, тясна и дълбока долиниа, покрита с буйна зеленина и окъпана от постоанно топло слънце. оазис на живота, в средата на великата пустиня от лед."

След дълго слизане, света около тях се променя. Те влезли в една равнина, където имало плодовита растителност, почти райска. Нежната и проникваща топлина (19,8 ° C) ги принуждава да оставят оборудването си на полярни изследователи. Под краката им има гъста трева."

Уви, изтощени и гладни, те трябва да се откажат от изследването. През следващите дни, въпреки всички техни усилия, те не могат да намерят пътя към техния "Изгубен Рай".

Но Бърд не иска да се откаже от това приключение, което ще го преследва до смъртта му. През 1947 г. той е първият, който лети над полюсите, без да успее да намери изгубената долина. През 1955 г. по време на антарктическа експедиция, той изпраща по радиото следното съобщение: "На 13 януари, членовете на експедицията на Съединените щати направиха полет на 4300 км. от канала Макмърдо и кацнаха на земята, на разстояние от 3700 мили отвъд полюса. При завръщането си, той добавя: "настоящата експедиция откри огромна нова територия ".

И накрая, малко преди смъртта си, той казва това тайнствено изречение: "Този омагьосан континент в небето, земята на вечната тайна!"
Какво е видял, или какво е мислил той? За кой омагьосан континент говори? Бърд отнася тайната си в гроба. Да повярваме ли на тези, които твърдят, че най-добрите части от показанията му, са били унищожени или класифицирани като свръхсектретни? За съжаление, тази папка е класифицирана веднъж завинаги. Освен ако Бърд не се върне от отвъдното ... или друг изследовател не проникне в тази мистерия?

Комиксите също се поддават на съблазънта на подземния свят. Едгар П. Джейкъбс, несъмнено повлиян от Елена Блаватска, показва в "Енигмата на Атлантида" много убедителен подземен континент. Съвсем наскоро, братята Шутен - звезди на белгийските комикси - започват невероятна серия, "Кухата Земя", както и "Зара" и "Nogegon", три чисти шедьоври. Литературата, комична или не, е портал към друг свят. Чрез използването на паметта на Акаша, авторите никога не могат да си представят нищо.

 Те са намерили живата памет на събитията, преживени от жени и мъже, на друго място или в миналото.

 Този вътрешен свят, тази огромна непозната област, толкова близо до нас, има ли аналогия с нашия безкраен вътрешен свят? Където всичко е възможно, всичко е достъпно, всичко е светлина?

Това слънце, което блести като перфектен диамант в сърцето на нашата планета, наричано от геолозите, ​​ядрото на Земята, този чист източник на светлина на безсмъртието, който прави човека Бог, всичко е метафора в този мит, тази история е учение за душата.

 Вероятно "Кухата Земя" е таен разговор на Елена Блаватска - легоминизъм, по думите на Гурджиев.

Легоминизма е басня, която не претендира за историческа истина, но също като в дзен коаните или суфитските истории, учението разкрива по-висша истина, която без структурата и подробностите от историята, остава недостъпна за много.

Човек може да се чуди - както някои читатели вече го правят - дали този сайт не е една такава история?

История, оживявяваща в митичните източници, предоставяща истината, която ще възкреси очакването на всемогъществото, което трябва спешно да се завърне в здрача на Кали Юга.

Край на книга 2......