Книга 3: Синовете на хаоса: Глава 13: Дивата Европа

Около 8000 г. пр. н.е., в продължение на няколко хилядолетия, огромни популации са акостирали на атлантическото крайбрежие на Европа. И не само бандата на Брад Пит!

Стягане на багажа и тръгване

Атлантските семейства, акостирали навсякъде с оръжия и багаж. Идващи от Америка, където те са управлявали обществото, тези хора са дошли в Европа, за да се установят, да пуснат корен. В Атлантида, след това и в Мексико, те не са забравили преди-потопна Европа, където техните атлантски предци са създали много колонии. Голямата пролет след размразяването, току-що е започнала в Северна Европа, почти безлюдна. За бежанците от Америка, това е един нов свят, които е отворен за тях.

Само си представете удивлението на малкото европейски местни жители, когато виждат хиляди елегантни жени и изискани мъже да пристигат. Героите, които плават по море с железни лодки.

Новодошлите са учени, които знаят движението на звездите, числата, ветроходството, селското стопанство, металургията, механиката, космонавтиката, както и много други техники, а местните, са само ловци-събирачи, живеещи в гората. Това е абсолютен културен шок. Естествено, примитивните европейци ги вземат за богове. Хората на север са ги наричали "Синовете на Богинята-майка", или Туата. С помощта на атланстките техници и нагуали, те покриват Европа с мегалити.

Парадоксът за атлантите от Америка, е, че нашата стара Европа става техния Нов Свят. Размразяването им осигурява огромни девствени територии за култивиране, подобно на американските колонисти през 18-ти век. Те намират там дори "индианци!" И Америка, която те току-що са напуснали е била техния цивилизован Стар Свят ... Когато атлантите акостират на бреговете на Европа, те не откриват никаква съпротива. Има добра причина за това. Местното население е много малко: тези, които са оцелели потопа, сега имат проблеми да устоят на ледниковия период.

Подземни Хора

Те живели дълбоко в пещерите. Други от тях били в южните земи. древните богове от Америка гледали аборигените с презрение. Наследниците на Атлантида, ги научили на селско стопанство, развъждане и тъкачество. През вековете, те внимателно са пазили тези знания, идващи от света преди потопа. Те също са познавали металообработването и полирането на кристали. Те съхраняват знанията си по математика и астрономия. 

Те, също така знаат как да произвеждат телескопи и навигационни инструменти, необходими за морски пътувания. Но също така и някои метални черупки с прекрасни свойства. Много скорошни открития са само "преоткрития". За Христофор Колумб, малко историци, благодаря ти Клио, вярват, че е открил Америка през 1489 г. Самият Колумб не вярва в нея и по добра причина: собствениците на корабите му, тамплиерите, му дават картата, където този континент се намира.

Истинските спонсори на експедицията, Португалските Тамплиери, изобретили рекламното спонсорство: платната на каравелите са били с тяхното лого, известния червен кръст на бял фон. Воините-монаси знаели пътят към Западна Индия, тъй като са били там често, по време на своите славни години, когато техните войски са по пътищата на Европа и на Изток, когато техните кораби плават към Южна Америка, три века преди Колумб.

Освен това, дори преди тамплиерите, там са били викингите Ерик и Улман, по пътя през Гренландия. И дори преди тях са били Свети Брендън и Сен Мало, истински келти. И дори и преди това, в древността, финикийците от Тир са били там, по пътя през Исландия и Гренландия. Когато Платон споменава остров Атлантида, не говори ли той за "континент, който е от другата страна на океана?" Какво друго би могло да бъде?

Древния път до Америка

Изглежда, че пътят към Северна и Южна Америка никога не е бил загубен, от дълбока древност. В противен случай, как да обясним скулптурите на Олмеките, представляващи африканци, европейци и азиатци, на неолитна американска земя? Как да обясним следите от тютюн и кокаин, две американски растения, открити върху ноздрите на египетски мумии? С изключение на последните векове, съществуването на този континент винаги е било фалшива тайна. Изглежда, че светът винаги е бил известен, но много често забравян. 

Инуити, финикийци, викинги, келти, йоруби и други морски народи, непрекъснато са кръстосвали от едно място на друго. Преди потопа, казва Платон, острова на Атлантида, предоставя лесен преход между двата континента. И изчезването на острова не е накарало атлантите да забравят пътя към Европа, точно обратното. Във всеки случай, около 8000 г. пр.н.е., докато тече голямото вюрмско размразяване, трансатлантическия път не е тайна за тях.



 

Нека не забравяме, че те са имали теле-информация, което означава, че са откривали рифове, знаели са силата на ветровете и силата на теченията, опита им в астрономията им позволява да очертаят позиция без никакъв проблем. Този опит е особено виден в Книгата на Енох, която ги нарича Наблюдателите, защото те прекарват времето си в гледане на звездите. Това им позволява да предскажат идването на кометата, която ще доведе до потопа.

Те също са имали много други полезни способности, като ясновидство, дистанционно виждане, телепатия, дар за изцеление и т.н. ... Тези сили, които са били наши, са атрофирали от бездействие.

За да си ги върнем, най-краткият път е вероятно събуждането, този дар от Изида, които ни е направил богове.